Поведението ли е проблемът?

Всяко дете иска не само сладкиши, играчки, неограничено време на компютъра и ваканция 365 дни в годината. То, както всеки нормален човек, иска:

• да се чувства добре (да не изпитва страдания, да не изпитва страх, да не върши нещо, което му е неприятно);

• да бъде обичано, прието, харесвано (от своите родители, връстници, учители), в това число да бъде уверено, че няма да се откажат от него;

• да бъде успешно (в отношенията с родителите, в приятелството, в игрите, в ученето, в спорта);

• да бъде чуто, разбрано, да общува, да има приятели, да получава внимание;

• да бъде нужно, да чувства принадлежност, да знае своето място в семейството;

• да знае правилата на играта и границите на позволеното;

• да расте, да се развива, да реализира способностите си.

Това са добри и правилни желания и потребности.

И колкото да е странно, ако се вгледаме по-внимателно, се оказва, че с всички свои „изпълнения” и неприятни постъпки децата най-често се стремят именно към тези цели. При това ги преследват с всички средства, които са им на разположение. Целите, още веднъж обърнете внимание, са съвсем благовидни и разбираеми. Детето не иска нищо лошо. Но защо тогава тези добри намерения не водят до добър резултат?

На практика всяко трудно поведение не е нищо друго, освен едно примитивно поведение, грубо, „просто” действие – по най-кратката траектория. Да привлечеш вниманието към себе си с истерия – е просто; да фраснеш някого в отговор на обидна дума – е просто; да излезеш, затръшвайки вратата, ако някой те е засегнал – е просто; да откажеш да си пишеш домашното, понеже е трудно и не го разбираш – е просто.

При все това дори най-ужасното поведение не е насочено „против” някого, по своята истинска цел то винаги е„за”– „за” детето. Неговата цел е да задоволи някакви потребности на детето: да получи внимание от родителя, да се защити от душевната болка, да избяга от чувството за неуспех. Но уви, то не може да постигне това по друг, по-приемлив и приятен начин или не знае как.

Например връща се детето от училище вкъщи, в бележника носи двойка. Майка му го пита:

– Е, как мина днес в училище, имаш ли оценки?

– Нямам, днес не ме изпитаха.

Майката обаче на връщане от магазина е срещнала учителката и знае за двойката.

– Сигурен ли си? Защото аз чух, че са те изпитвали.

Детето я поглежда с още по-големи честни очи и добавя увереност в гласа си:

– Не! Не са ме изпитвали! Днес въобще никого не изпитваха, имахме нов урок.

– Как смееш да ме лъжеш така нагло! – крещи майката, вече не на себе си от гняв.

Какво става? Детето, разбира се, е наясно, че за двойката няма да го похвалят. Е няма да го убият, разбира се, дори няма да го набият, но майка му ще се разстрои, ще му се кара или ще го накаже да се занимава допълнително. То иска да избегне всичко това, иска всичко да е тихо и мирно и без неприятности. Как да стане това? Детското съзнание е магично: кажи „халва” – и ще ти стане сладко*. И ето, с уверен глас детето казва, че няма никаква двойка, и самото то почти е убедено в това. Преди се получаваше. Но сега мама не вярва, съмнява се. Какво значи това? Че не лъжа качествено. Трябва да съм по-убедителен. Да добавя „честност”. Ама защо мама е толкова ядосана?

Дори на нас да ни се струва, че детето прави нещо „напук” и единствената му цел е да ни накара да кипнем, това почти сигурно не е така. Просто защото нашето „кипене” само по себе си на него изобщо не му е нужно.

• Възможно е то да иска да провери здравината на нашата привързаност и да се убеди, че „дори такова” – с такова поведение, ние все пак го обичаме.

• Възможно е то вече да е наплашено от възрастните, и затова иска винаги да бъде главното и настоява на своето, като така си осигурява безопасност – нали ако то е„главното”, ние няма да можем да му направим нищо лошо.

• Възможно е да иска да разбере докъде се простират границите на позволеното, защото границите не са само забрана, но и гаранция за безопасност, и децата много добре знаят това.

• Възможно е просто да не може да се справи с гнева си по някакъв повод, и затова го излива на нас, и това е неговият начин да не потъне в дълбините на обидата, отчаянието или депресията.

• Възможно е, чисто по детски, много да му се иска нещо, но да не вярва, че неговите желания са важни и интересни за нас, затова не му идва на ум да ги сподели с нас – по-лесно му е да постигне заветната цел „с твърда ръка”.

• Или просто иска да избегне неприятностите, както в нашия пример, и поради своята детска наивност не разбира, че само увеличава мащаба на проблема.
______________

* В действителност поговорката е: „Колкото и да повтаряш „халва”, сладост в устата няма да усетиш”

Откъс от книгата: „Если с ребенком трудно”
превод от руски: Румяна Рашкова