Последни времена?

Проповед на иконом Василий Шаган на Възнесение Господне. 28 май 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Честит празник, братя и сестри!
Днес, на четиридесетия ден след възкресението на Христос, празнуваме и се радваме за Неговото възнесение. Защото Той, както чухме в Евангелието, което току-що прочетохме, пред Своите ученици, като им засвидетелстваше за Себе си и за Своите рани, се възнесе и им обеща да им изпрати утешение, утешител, и каза: „Не бойте се, Аз съм с вас до свършека на света”.

Това място на Елеонската планина е отбелязано по един много интересен начин – с купол над камъка, на който е стоял Христос, когато се възнесъл, а около него има храм, който е очертан само с четири стени, без покрив. И в този храм има престол, на който в днешния ден християните служат Литургия. И небето е отворено. За да могат вярващите, които се молят в този момент, да разберат, че небето, на което се е възнесъл Христос, вече е отворено.

Какво ли може да означава това, братя и сестри, и какво е всъщност небето?

Ние, особено в този ден, както свидетелстват християните, които са били там на Възнесение, като деца вдигаме глави нагоре, взирайки се в това небе, възможно, да видим това, което са видели апостолите, възможно, в очакване на благословение, което получиха апостолите тогава, а възможно е, за да проумеем всъщност кое е това небе, на което Христос иска да ни издигне.

Тези думи биха били като едно красиво повествование, което ние отново и отново четем в Евангелието на Христос, ако в тях ние всъщност не бяхме видели и чули това обещание, което Той в този ден отправя към Своите ученици. Защото те си заминаха от Елеонската планина с радост. Макар че се разделиха като че ли със своя учител, изпращайки го на небето, но всъщност си заминаха „с голяма радост”, както пише в Евангелието. Защото Христос им обеща утешение. (...)
Цялата проповед чуйте в прикачения видеофайл: