Поклонническо пътуване до Къпиновския манастир с децата от школа „Кандилце”

Три дни преди началото на учебната година, от 9 до 11 септември, се проведе тазгодишното поклонническо пътуване на Енорийската детска школа „Кандилце”. Крайната му цел беше Къпиновският манастир „Св. Николай Чудотворец” край Велико Търново, основан преди 750 години, през 1272 г. по времето на цар Константин Асен.

Децата и техните учители и родители, водени от иконом Василий Шаган, потеглиха в следобедните часове на 9 октомври. Към групата се присъедини и още един свещеник – отец Святослав Сьомак от Киев заедно с две от своите деца. Имаше и млади семейства от енорията с техните деца – бъдещите участници в школа „Кандилце”. По време на пътя никой не скучаеше, след лятната ваканция децата се радваха да се видят отново, а родителите – да се откъснат за малко от ритъма на ежедневието.

В манастира поклонниците бяха посрещнати от игуменката, сестра Елена, и след настаняването всички заедно вечеряха на манастирския чардак, а след вечерята имаше беседа на отец Василий. Едва на сутринта успяха да разгледат райското кътче, което ги беше приютило. А децата веднага се впуснаха в изследване на красивата градина около храма. Но след закуска дойде ред на първата екскурзия.

Учителите на школата бяха подготвили богата програма. В събота преди обяд беше предвидена разходка във Велико Търново. Първо разгледаха архитектурно-музейния резерват „Трапезица”. За всички беше интересно както да чуят беседата на екскурзовода, така и да разгледат разкритите храмове от времето на Второто българско царство, и да се изкачат на крепостната кула, разкриваща красива гледка към града и околностите му.

Следващата цел беше музеят „Възраждане и Учредително събрание”. Там групата се потопи в бита и културата на градския живот преди и след Освобождението. Всички останаха впечатлени от богатата иконописна колекция на музея, а на последния етаж, разбира се, от зала, в която се е провело Учредителното народно събрание.

След обяда дойде ред на първото приключение сред природата – разходка до Хотнишкия водопад и по екопътеката край него. Стръмните участъци се оказаха сериозно предизвикателство, но преминали препятствията, всички си спомняха само за красотата и удовлетворението от преживяното. Слава Богу, че и облаците, които следваха групата през целия ден, като че ли възпирани от невидима сила, не успяха да се намесят и да затруднят допълнително участниците в похода. Но едва автобусът стигна до портите на манастира, събираната цял ден мощ се разрази в страховита буря. Всички благодариха на Бога и на св. Илия за невидимото покровителство през деня.

Предстоеше неделният ден. Предварително организаторите на поклонническото пътуване бяха проучили, че свещеникът, който служи в манастира, в този ден ще служи в някое от селата наоколо, но беше дал благословение в манастира да отслужат света Литургия свещениците с групата от Варна. И тъй като патронът на светата обител на Къпиновския манастир – св. Николай Чудотворец – е патрон и на един от храмовете на енорията във Варна, затова децата и родителите им, подпомагани от учителите на школата, предварително разучиха тропара на светеца. Вечерта отново имаше беседа на о. Василий - за това, как да се подговвяме за св. Причастие.

На следващия ден Божествената света Литургия отслужи отец Святослав, а отец Василий изповядваше желаещите да се причастят със светите Дарове. А желаещите, за радост, се оказаха мнозина. Всеки, който можеше да пее, помагаше на клироса, а след Малкия вход  всички заедно изпяха тропара на св. Николай. Така светата Литургия наистина стана общо дело на поклонниците.

След закуската групата се сбогува със сестра Елена и отпътува от Къпиновския манастир. Преди да се впуснат в приключенията, предвидени по програмата за последния ден от пътуването, малките поклонници посетиха Плаковския манастир „Св. пророк Илия”, в непосредствена близост до Къпиновския. И децата, и родителите благодариха на пророка, за небесната закрила от бурята предишния ден, а след това се отправиха към с. Емен. След приятната разходка из Еменския каньон, групата стигна до водопада, но за съжаление сухият период беше отнел много от дебита и красотата му. Затова пък акустиката в подножието на скалите беше чудесна – това стана ясно след като малки и големи запяха

С песни и споделяне на впечатления от преживяното неусетно измина времето по обратния път към Варна. Всички се прибираха от пътуването вдъхновени за предстоящата учебна година както в училище, така и в Енорийската школа „Кандилце”.

Снимки - в ГАЛЕРИЯТА (в процес на запълване)