Писмо до моя брат во Христа

Писмо, вместо интервю с отец Стоян Флорентинов

Обични в Господа, отче …, брате,

С голяма скръб и в същото време с радост научих за събитията и настроенията между нашите събратя, свещеници в София, по повод евентуалното хиротонисване на недостойния Дионисий.

Със скръб, защото разбрах, че булото на страха и малодушието е покрило по-голямата част от столичните свещеници. С радост, защото предвкусвам и съпреживявам голямата радост и венец на тези отци, които открито ще защитят родната ни Църква. Тези чувства, които изпитвате сега, сме ги изпитали и ние преди около година във Варна. Пред нас беше надвиснала заплашителната дилема: да застанеш ясно, смело и открито да се противопоставиш на своя евентуално бъдещ земен началник, жертвайки своето място в градския храм, своите сигурни доходи, своето семейство, своите деца, своите нерви.

Или да избереш малодушното псевдосмирение. Да се свиеш, да се скриеш на сянка от всевиждащите очи на Бога, да започнеш да привеждаш цитати на себе си и на своите енориаши от рода на: „Според греховете си го заслужаваме, трябва да се „смирим“”, прикривайки истинската причина – да си запазя досегашното положение.

Но какво е всъщност истинското смирение? Когато някой заплашва и ранява майката Църква, синът да каже: „Трябва да търпя, трябва да се смиря.“ Такъв човек би ли се нарекъл достоен син?

Или когато синът е по-слаб от врага и, въпреки че не предвижда успех и нямайки какво друго да противопостави, освен себе си, се изправя и се жертва. Ето това е истинското смирение.

Християните винаги през живота си се изправят пред изпитания, винаги се изпитват в огъня. И тази ситуация е кръстовище, на което можем да продължим напред към Бога, или завивайки, да се отречем от Него и Го продадем. И то заради какво? – заради каквото и го е предал Юда. Тогава за пари, сега за доходите от градските треби.

Има хора вярващи, но почти нищо неправещи. Тези, които истински обичат Христа се отличават именно с действие.

Както при вас, така и при нас, когато подписвахме подписката срещу мръсника Борис ни казваха: „Подписвате си смъртните присъди!“ Обаче се случи нещо, което не може да се предаде на лист хартия, трябва да се преживее – няколкото свещеници, които открито протестираха, изпитаха голяма радост и искрено съжаляваха другите си събратя в тяхното им малодушие. Въпреки че нямаше абсолютно никакви изгледи за успех на това начинание, Господ помогна и в продълженията мачът се обърна от 3:0 на 0:3 в наша полза. От възможно най-лошия вариант – вълка Борис, Пресвета Богородица ни изпрати – пастиря Йоан.

Кой стои зад тези действия против Църквата? Ясно е, че Дионисий не е сам. Не бих искал да съм от тяхната група, когато умра и застана пред Божия съд. Техните планове предварително са обречени.  Искам да ти споделя, че приснопаметния Дядо Назарий приживе казваше, че Църквата ни ще се оправи след 5 години. Ако за някого неговата личност не е авторитет, ще приведем още една случка с големия духовник – Стареца Клеопа.

Веднъж, през 80-те години, поклонници от Гърция отишли до Румъния да видят Стареца Клеопа. След като минали през нашата страна, споделили с него своето разочарование от това, което видели в комунистическа и атеистична България. На това Старецът им отговорил: „Не се смущавайте. Ще дойде време и от тази страна ще излязат апостоли, които ще проповядват Евангелието по цял свят.“

Бог е в правдата, а не в силата. Вие сте малко отци, които смело заставате срещу неправдата, и вашата жертва е най-добрата молитва, от която се нуждае нашата изстрадала родна Българска Църква. Божият народ в този момент има нужда от истински пастири, а не от наемници, които като видят, че Дионисий идва, и бягат.

Тъй като бивши хайдути няма, чувам , че от Варна има хора, които само чакат да пукне някъде пушка, и ще ви се притекат на помощ.

Не знам дали вашата кауза ще победи, но ви завиждам за миговете, които ще прекарате през този период пред светия Престол, по време на светата Литургия, когато ще усетите осезателно Бога.

Твой в Господа свещ. С. Ф.

http://pravoslaven-sviat.org/