Пътуване в епохата на Възраждането

На 14 май, в Неделята на самарянката, децата от енорийската школа „Кандилце”, заедно със своите учители и родители, водени от отец Василий Шаган, предприеха едно пътуване съвсем близо до Варна – в с. Николаевка, но всъщност доста далеч в историята – във втората половина на 19 век, когато започва Възраждането във Варненския регион, и нещо повече – където е започнала историята и на нашия храм „Св. Архангел Михаил”. А защо в Николаевка? Това научихме от разказа на Живко Василев – клисар в храма и местен краевед.

Село Николаевка възниква в резултат на изселническия поток на българско население след руско-турската война през 1828-29 г. Тогава то се наричало Хадърча. Привлечени от плодородния чернозем и изобилието на водни извори, тук се установили преселници от източнобалканските села Голица и Еркеч. Сред тях бил и Атанас Георгиев – образован, буден,предприемчив и голям родолюбец. Чорбаджи Атанас бил най-влиятелният човек в селото, но това влияние той използвал за доброто на всички. През 1847 г. на свои разноски той отворил училище в селото – първото българско училище във Варненския регион. За учител поканил младия Константин Дъновски от родопското село Читак (дн. Устово). Той започнал да обучава 10-15 деца в килера на къщата на чорбаджи Атанас, а през следващата година, отново със средства на чорбаджията, била построена специална сграда с две стаи – едната за училище, а другата за църква. Храмът бил наречен в чест на св. Атанасий и бил осветен на 26.10.1851 г. от Варненския митрополит Порфирий. Пръв български свещеник в него станал учителят Константин Дъновски, който по това време вече бил зет на чорбаджи Атанас. През 1857 г. бил извикан и втори свещеник – Иван Громов. Така, благодарение на родолюбивата дейност на Атанас Георгиев започнало пробуждането на българите и във Варненска околия. С негова помощ се организирали и българите във Варна и през 1860 г. била учредена Църковно-училищна община и открито първо училище, а след това – храм на първия му етаж (Вж. Тук). А когато през май 1860 г. българите от района решили да се откажат от цариградската патриаршия и признаят за свое църковно началство новата българска църква в Цариград, начело с Иларион Макариополски, именно чорбаджи Атанас бил избран и изпратен в Цариград като представител на Варненска околия. За съжаление той не успял да види мечтата си – „български владици да се упътват за Българско”. След 4 години дълги борби за самостоятелна българска църква той се разболял и през 1865 г. починал. Близките му не могли да пренесат тленните му останки в селото, но била донесена надгробната плоча, която той си бил приготвил приживе. Тя била положена върху гроба на неговия внук Атанас, убит от турците и погребан в църковния двор. Редом до него са и гробовете на двама от свещениците, служили по това време в храма. През 1877 г., по време на Руско-турската война, край селото за известно време бил разположен лагер на руските войски. Селяните решили да преименуват Хадърча на Николаевка в чест на главнокомандващия княз Николай Николаевич. Изпратили писмо до княза, който отговорил положително на желанието им и подарил на селото книги и икони за храма и 3000 гроша.

Всичко това групата научи, докато разглеждаше храма и неговите старинни икони, и малката музейна сбирка, уредена в пространството на някогашното килийно училище в западната част на храма. Децата имаха възможност да седнат на пейките около ниската маса и да опитат как са писали в пясъчното сандъче някогашните им връстници. А на двора по-смелите се изкачиха и на дървената камбанария на храма.

След посещението в храма и училището дойде ред децата да се потопят в атмосферата и бита на възрожденската къща Бисероливница „Чорбаджи Атанас”. Оказа се, че къщата е точно копие на дома на Атанас Георгиев, в която сега се провеждат различно творчески инициативи за създаване на красиви неща, откъдето идва и името ѝ „бисер-о-ливница”. Децата от школа „Кандилце” бяха посрещнати от Елена Драганчева и под нейно ръководство се включиха в кулинарна работилница за замесване и приготвяне на вкусни соленки. В заниманието те проследиха целия процес – от зърното до изпичането… и похапването на соленките. Имаха възможност да заровят пръсти в купата с лимец, после да стрият в хаванче шепа от него, колкото да се уверят, че не е никак лесна работа, а после да видят как се мели зърното в каменна мелница. Чак тогава от готовото брашно, добавяйки сирене и кефир, замесиха тестото за соленките, а за да спори работата, имаше и молитви и песнопения. През това време родителите си почиваха на двора на чаша чай, а някои решиха да се пораздвижат и поиграха федербал. Накрая, след като децата оформиха соленките и ги оставиха да втасат и да се пекат, всички се разходиха през гората до близкия язовир на река Николаевка. Огладнели след разходката, и деца и родители оцениха вкуса на топлите соленки и питката от лимец, приготвена от гостоприемната домакиня.

Така приключи неделното пътуване на школа „Кандилце” из миналото на нашия край, оказало се едва на 30 км. от големия град. Надяваме се, че всички са научили нещо ново и са придобили и духовна полза, и приятно настроение от прекараното време заедно.
Още снимки - в ГАЛЕРИЯТА.