Християнските ценности са приоритет

Интервю с отец Василий Шаган пред Дарик радио (24.06.2015 г.)

Отец Василий Шаган е роден през 1971 г. в гр. Тараклия, Молдова. Завършва Софийската духовна семинария и богословие във Великотърновския университет. Живее във Варна от 2000 г. В момента служи в храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” и ръководи Духовно-просветния център при храм „Св. Архангел Михаил”.

Отец Шаган, задава се гей парад, който тази година има различни послания, но този път като че ли не предизвиква някакво сериозно обществено напрежение, няма реакции срещу него, дори на Църквата. Уморена ли е тя от тази съпротива?

Едва ли мога да кажа, че ние или Църквата се държи като в пословицата „всяко чудо за три дни”, защото това чудо, както виждате, не е за три дни – то вече има предложения, инициативи. Самата неистова настойчивост за парадиране на тези т.нар. „ценности“ явно има сериозна цел и ние виждаме, че гей културата се пропагандира все повече и повече. Гей парадът е едно от най-безобидните неща, които ние виждаме.

Кои са по-сериозните неща?

Най-сериозните неща са приемането на резолюции, на парламентарни решения, на закони в европейските държави, в това число и в нашия парламент, доколкото си спомням в нашия парламент наскоро се обсъжда закона за дискриминацията и признаването на ЛГБТИ.

Питам ви за реакция от страна на Църквата, защото сме свикнали други години Варненската и Великопреславска митрополия да бъде по-активна, тя самостоятелно е излизала с позиция срещу провеждането на парада в София?

Тази позиция продължава и досега, но не трябва да се очаква, че активността на Църквата трябва да е фобска – че ние трябва да ги забраним, задължително трябва да ги заплюем, да ги замеряме с камъни. Църквата проповядва любовта към човеците – тази истинска толерантност, която е проповядвала винаги, затова в себе си не можем да носим омраза към когото и да било. Самото понятие толерантност е тръгнало от медицински термин – означава загубата на способността на организма да разпознава и отхвърля чуждо тяло. Затова хората с присадени органи пият през целия си живот лекарства, за да може организмът им постоянно да толерира чуждия елемент. От гледна точка на това, за което говорим, Църквата винаги толерира това, което е родно за човека, и в никакъв случай не може да толерира чуждото за човешката природа и за нашите ценности. Следователно не можем да предпишем лекарство, както правят лекарите, за да имаме постоянна толерантност към чуждите. А чуждото в дадения случай е грехът, независимо какъв е той – дали е хомосексуализъм, прелюбодейство, кражба, лъжа или някакъв друг порок, страст или похот. Църквата определя греха като нещо, което разгражда човешката природа, отклонява човека от истинския път, пречупва вектора на човешкия живот в друга посока, което вече не води към правилния изход. Ако въобще можем да говорим в това студио за правилен изход, защото в днешно време имам чувството, че трябва да внимаваш за всяка дума – за правилно и неправилно, за нормално и ненормално. Можеш да бъдеш осъден за дискриминация, дори когато искаш свободно да изповядваш своите религиозни и нравствени ценности.

Внимавате ли в момента?

За съжаление живея в държава, в която вече трябва да внимавам, особено след приемането на законите за дискриминацията.

Едно от основните послания и искания на тазгодишния гей парад е за промени в образователната система, които да възпитават децата на толерантност към хората с различна сексуална ориентация. Организаторите на парада дават пример, че след като всички знаем още от училище за любовната история на Яворов и Лора, би трябвало да знаем и за любовните отношения на хомосексуални автори като Оскар Уайлд. Едно и също ли е?

Нашето училище, поне досега, е формирало своите учебни планове и възпитателната част върху традицията и нравствената култура и нравствената етика на нашия народ. Това е отпечатано дълбоко върху литературата и народопсихологията. От време на време се прокрадват именно такива нетрадиционни разбирания, които по особен начин се опитваме да насадим върху своите деца. Но когато има подобни искания от страна на т.нар. нетрадиционни подходи към секса и пола, трябва да се замислим дали имаме право да ощетяваме правото на информираност, правото на избор, правото на родителско възпитание. Моето дете се възпитава в ценности, които аз съм усвоил, и моят дом е неговата крепост, и ние, неговите родители, трябва да сме основният му авторитет и ориентир за най-основните неща, които касаят секса, пола, семейството. Представете си, че училището, в което аз съм го пратил и в което, според Конституция, трябва да има свобода на съвестта, изведнъж идват емисари, подкрепени от какви ли не лобита, в това число и чужди дипломати. Тези емисари казват, че трябва да бъдем толерантни към нетрадиционните неща, не тези, в които сме възпитани. Няма как да не възникне бунт в съзнанието на едно дете, на един подрастващ човек, като този бунт няма как да не се отрази на семейните отношения, на отношенията с родителите му, както и на цялостното му духовно изграждане. Въпросът е кой се грижи днес за духовното изграждане на една човешка личност? Изобщо можем ли да говорим в съвременното общество за духовно изграждане, за един духовен стълб в човека, който да бъде твърдо поставен на една твърда основа, и следователно непоклатим? Или ние днес толерираме всякакви виждания по различни въпроси, включително за секса и за пола, а след това оставяме едно дете, което още няма формирана представа за живота, само да се ориентира. Въпросът за ориентацията е много подходящ в контекста на нашия разговор, защото един слаб човек, защото е млад и неопитен, може лесно да бъде съблазнен, в прекия смисъл на тази дума, или острастен, т.е. подведен под някаква похот или страст. Много често именно там се нарушава половата или сексуалната ориентация – когато първият опит или първите представи за секса и за пола бъдат  по някакъв начин нарушени.

Според мен поне, трябва да има някаква логическа последователност, т.е. преди да искаш образованието да е по твой вкус, преди да искаш на практика да възпитаваш децата на другите хора, не би ли трябвало сам да искаш да имаш деца? А поне досега на гей парадите гейовете не са издигали подобни искания – да имат право да осиновяват деца.

Искате да кажете, че тези, които не могат да имат деца по презумпция, или тези, които не са изявили желание да имат деца, нямат право да претендират да учат чуждите. Да, има логика в това, което питате, и това е най-малкото, което би трябвало да ги накара да се замислят. За моите деца и за тяхното възпитание не би трябвало да има право да говори този, който няма опит във възпитанието и отглеждането, дори раждането на децата.

Идеята на гей парадите е да защитават човешките права и толерантността, гейовете искат да бъдат разбирани и уважавани, но уважават ли и разбират ли самите те родителите в едно традиционно семейство, ако тази формулировка вече не е станала политнекоректна?

Мисля, че гейовете не бива да бъдат поставяни в някаква особена категория, но гей движението – да. Гейовете са хора с т.нар. нетрадиционна сексуална ориентация и мисля, че те като човеци не само трябва да бъдат уважавани, толерирани,  но дори и обичани. Друг въпрос е тяхната сексуална ориентация – това е личен въпрос, който не би трябвало да касае моя живот, или трябва да стига само до периферията на моите виждания, моята сексуална ориентация и моята традиция. Не бива да има агресия от страна на гей културата спрямо тези, които не я разбират. Защото това също е един вид дискриминация, особено когато става с различни методи и дори с натиск, както виждаме, че се случва сега – например дипломатическия натиск. Както знаем, това искане за промени в училищното образование е подписано от 18 посланици у нас. Аз мисля, че те може би имат право, но ако по този начин защитават европейските ценности, трябва да се разбере, че когато влизахме в ЕС, ние влизахме в една друга Европа. Така си мислехме – че влизаме в една друга Европа. Тази гей култура, която днес толкова яростно, неистово се защитава дори от посланици, не беше толкова пропагандирана. Обикновените хора не знаехме, че тя е толкова силна и след няма и 10 години ще ни залее. Това мен не ме застрашава, това не е опасно за човек, който е твърд и непоклатим в своя житейски избор. Но аз не искам да се опитват да ме притискат по някакъв начин, да промиват вижданията на подрастващите. Този натиск, този подход аз смятам за дискриминация спрямо моите традиционни виждания – още повече, че моите виждания на православен християнин са защитени от Конституцията на нашата държава, според която Православието е традиционна религия, следователно то е в основата на културата на тези хора..

Казахте за посланиците, подкрепящи парада и исканията за промени в образователната система, от тях 16 бяха на европейски държави, а другите са на САЩ и ЮАР, но в същото време те са едната страна – „за” парада и всичко това, което следва след него. А от другата страна имаме Русия, която се прочу със специален закон, забраняващ пропагандата на „нетрадиционни сексуални отношения сред децата”. В този смисъл спорът „за” и „против” гей парада превръща ли се в още по-голям спор – „за” и „против” Запада или Русия?

Безусловно се превръща в нещо по-голямо и аз бих искал да не политизираме разговора и да оставим Русия настрана, а на преден план да изведем мястото и ролята на нашите политици в този случай. Ако от една страна има 18 посланици – къде са нашите политици в този момент. Оставете Русия, това е една суверенна държава, която може и да има някакво влияние върху наши политици, дори от политическия елит, но ние трябва най-напред да гледаме нашите политици. Аз смятам, че нашите политици трябва да защитават нашите ценности. И ако ние имаме политици, те могат да се изправят пред своя народ, да покажат своите семейства, а не да ги крият, както правят някои. Да покажат своите деца, как възпитават своите деца. Това са много важни неща, които косвено, но в същото време пряко действат върху електората. Ако един политик покаже своето традиционно семейство, как той възпитава своите деца, как той е бил възпитан, и не се срамува да покаже своето семейство, ако има такова, то тогава по друг начин би въздействал той на хората, които в един или друг ден трябва да гласуват „за”. В такъв случай, ако ние намесваме Русия, то би трябвало да покажем и себе си. Ако ние постоянно стоим между Запада и Русия, то ние къде сме? Ние вярваме ли в своите традиции, култура и семейни ценности, или сме се оставили да бъдем разтерзани между Запада и Русия, и откъдето има по-силен вятър – натам ще тръгнем. Русия в момента може би се опитва по един или друг начин устоява на тази силна машина, на тази много силна и лобистка гей култура, която по всякакъв начин се опитва да внедри, дори в училище, дори върху най-малките, които са най-незащитени, се опитва да насажда култура, която доскоро, дори и за нас като млади хора, тя е не традиционна.

Роден сте в Молдова, там гей културата на кой етап от развитието си е?

Молдова от скоро започва да се интегрира към ЕС, и един от най-силните лостове за интеграция е приемането на гей културата. Едни от първите дебати в молдовския парламент бяха за това. Защо точно там удрят в една традиционна християнска държава, в която над 80 процента от народа е вярващ и следователно стои на своите християнски ценности. Точно в тази малка държавица, при хора, които са далеч още от западната култура, да влизаш в техния парламент точно с тези искания?

Защо?

Това е опит да се омаломощи тотално основната обществена ценност – семейството. Ако едно общество е изградено от здрави семейства, защото семейството всъщност не е клетка на обществото – то е образ на цялото общество, където всички са сплотени по благословен от Бога начин, а не по измислен начин, то цялото общество, ако бъде по този начин създавано – като едно семейство, то тогава би имало сериозна заявка за твърдост, за стабилност. А когато това се разбива като цялостна представа за семейството, тогава и обществото започва да има едни имагинерни представи, където всичко може да избуява, всичко може да вирее, и никой не знае важното, кое е истинското, кое е природното за човека..

Имаше ли вече гей парад в Молдова?

Буквално тези дни е имало опит за парад със 7 участници и 50 охраняващи полицаи. Но дори чрез този опит, с толкова участници, се опитват да пропагандират. Защо го правят?

Църквата как се държи там?

Преди няколко години Църквата там излезе с категорична позиция по този въпрос – че всеки депутат, който подпише документ за някакво признаване, ще бъде анатемосан. За да не уплашим слушателите, под анатемосан трябва да разбираме не прокълнат и очернен, в прекия смисъл на думата, а на него му се казва, че вече няма място в Църквата, която има граници, които пази от всякакви вредни влияния. Той няма място там, защото се е подал на тези вредни влияния и следователно се е разболял, и ако влезе в Църквата, ще наруши нейната цялост.

Бих искал да коментирате още една позиция, на един от кардиналите във Ватикана – Пиетро Паролин, който коментира легализирането на гей браковете в Ирландия чрез референдум преди около месец, и каза тогава, че не може просто да се говори за поражение на християнските принципи, а за поражение на човечеството. Преувеличено ли е това?

Мисля, че не е преувеличено от гледна точка на това, че той подсказва, че въпросът за гей браковете засяга основния въпрос за човека. Християнската антропология има категорично учение за човека, което е подплатено от Свещеното Писание. А в Свещеното Писание човекът е сътворен като мъж и жена. Сам по себе си мъжът не е човек. Ще го потвърдя с думите от Библията: „И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.” (Битие 2:18). Тогава сътворяват Ева, която е подобна на Адам, и когато той я вижда, казва: „ето, това е кост от моята кост и плът от плътта ми” – това, което ми липсваше, – „тя ще се нарече жена, защото е взета от мъжа (си)” (Битие 2:23). „И сътвори Бог човека (…); мъж и жена ги сътвори” (Битие 1:27). Това единство на двамата, на мъжкото и на женското в едно цяло, означава всъщност брак. Брак, това е когато различните неща могат да се съединят в едно и да се получи пълнота, съвършенство.

Трябва ли и у нас въпроси, като разрешаването на гей браковете, да се решават с референдум?

 Мисля, че това е много подвеждащ въпрос за съвременното българско общество и не е време още чрез раферендум да се решава този въпрос. Ако трябва да се решава, трябва да има много сериозна подготовка на обществото и за едното, и за другото.

Далеч ли сме още?

Да, ние сме далече. Мисля, че българите все още не могат да се включат в тази подвеждаща игра, която има силно лоби, с много силна пропаганда, с много сериозни плащания.

Трябва ли някой да бъде лишаван от правото да има деца, заради сексуалната си ориентация? Вие как бихте гласували на подобен евентуален въпрос, ако трябва?

Мисля, че въпросът Ви не е коректен от гледна точка на това, че тук не се касае въпроса за право. Тези хора просто не могат да имат деца.

Да осиновяват деца.

Децата би трябвало да се осиновяват, дори според законите на нашата държава, в традиционна среда, където има едно традиционно семейство. Знаете колко е трудно да се осиновяват деца, защото се проучва семейството, доколко е здраво то.

Говоря за евентуален референдум, който да позволи правото на такова осиновяване.

Дори и това не може да се реши. Референдумът изисква много сериозна подготовка на обществото. Ние все още нямаме такава, за съжаление, и аз мисля, че и Църквата е виновна за това, че тя трябва да се включи много сериозно в пропагандиране на християнските семейни ценности. И тогава чак подготвеното общество може свободно да гласува на един подобен референдум.

Българската православна църква също има претенции към училището и иска в него да има вероучение. Кое Ви се струва по-вероятно да стане първо – това, което предлага Църквата, или това, което предлагат гей активистите?

Все още мисля, че живеем в традиционна християнска държава, която е покръстена преди 1150 години от свети цар Борис, който е направил за нас този цивилизационен избор…

Но в същото време живеем и в ЕС?

За ЕС не знам кой е направил този цивилизационния избор. Но зная, че все пак Европа има християнски корени и следователно ние не сме се присъединили към някаква дива общност, която толкова грубо изневерява на християнските ценности, а се присъединихме към Европа, която е християнска, както казваха и папите. Защо обаче сега се случват така нещата, е друг въпрос. Нормално е да бъде въведено традиционното вероучение в училище – по един или по друг начин, ще го решат по какъв начин това може да стане, както е и в ред други европейски държави – но въпросът е, че няма воля да стане. И ако се случи другото, това е тотално предателство спрямо културата, спрямо традициите и това е престъпление спрямо нацията. Това трябва да го знаят управляващите, защото те ще бъдат престъпници, поне в моите очи.

Интервюто с отец Василий Шаган може да чуете на звуков файл на следния адрес: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1459133 .