Отвори ми вратите на покаянието!

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята на митаря и Фарисея – 21 февруари 2021 година, храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри, днешното Евангелие разкрива тази притча, чрез която Христос, свидетелствайки за най-дълбоките благочестиви нагласи на човека, ни припомня два човешки образа. Фарисеинът и митарят са влезли в храма заедно, забележете, за да се помолят. И водени от своето благочестие, се обръщали към Бога в своята молитва. Фарисеинът благодарял на Бога за всичко, което е придобил в този живот, и за това, че Бог му е дал да бъде по-добър от грешниците и дори от този, посочвайки митаря: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като тях, по-добър съм от всички грешници и от митаря”. А митарят със своето съкрушено сърце стоял при входа на храма, биел се в гърдите и казвал: „Боже, бъди милостив към мене грешника”.

Ето тези два образа на двама молещи се, за тях Църквата ни припомня днес, в една от основните подготвителни недели за Великия пост, който наближава, и тя стъпка по стъпка ни води към осъзнаването на истинското покаяние. Затова от днешния ден може да чувате как се пее в църквата: „Дверите на покаянието отвори ми, Господи! ” И покаянието, в такъв случай, това е да застанем пред Бога с нагласа, да се променим. Защото то не е само съкрушение в нашите грехове. Покаянието не е само молитва. Покаянието е желание да променим своя ум, да променим своите житейски нагласи, да променим пътя на своя живот, като пожелаем най-искрено да се въздигнем от земята към небето, да се изправим в своята немощ и да застанем през Бога, казвайки: „Боже, милостив бъди към мене грешника! ”

Нали разбираме, че това не са обикновени думи?! Това не е просто един заучен шаблонен вопъл към Бога, както ние много често сме свикнали да се молим с нагласени думи и понятия. Това е вопъл, който излиза от самото сърце. Но той може да излезе само тогава, когато ние сме осъзнали своята греховност, защото тогава можем да сме искрени към Бога. Едни осъзнават пред Бога всичко, което Той ни е дал, и благодарят за това, а други осъзнават своята немощ и викат към Господа: „Бъди милостив! ” И когато благодарим, ние осъзнаваме ли, че това, което имаме, го имаме от Бога, или като фарисея признаваме, че това са наши придобивки – „Благодаря Ти, Господи, за това, че съм добър човек”? Но ние можем да благодарим и по друг начин: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал, защото без Ти да си ме извикал от небитието в битието, аз нямаше да съществувам, и всичко мое е Твое – от Тебе го имам! ”

Дали можем да имаме съкрушено сърце, когато благодарим на Бога? Някои подвижници казват, че благодарността е основна част от нашата аскеза, тоест от нашия духовен подвиг към Бога, защото, казват, благодарният човек успява да разбере и да види, че всичко, което има, Бог му го е дал. Обръщайки се с благодарност към Него, той всъщност осъзнава, от една страна, Божието величие, но осъзнава и Божията любов към него. И в същото време осъзнава колко е милостив Бог към всички, в това число и към мен, грешния. (…) Осъзнаваме, че ако не се съкрушаваме в своята немощ и своята греховност, никога няма да можем да се оттласнем и да тръгнем нагоре. (…)

Цялата проповед чуйте в прикачения видеофайл: