Ще ни липсвате, отче!

 

На 23 юли (събота) от 9:00 часа Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще възглави Заупокойната света Литургия в храм „Св. Николай Чудотворец“ в съслужение с духовници от епархията. След което от 11:00 часа ще се извърши Опелото на покойния отец Илия. (mitropolia-varna.org)

 

Ще ни липсвате, отче! Молете Бога за нас грешните!

Сроделяме думите на отец Дончо от храм „Св. Атанасий“ във Варна, състудент и близък приятел на отец Илия:

 

В този топъл, светъл ден, душата на отец Илия отлетя към жадуваното от него Небесно Царство! Св. пророк Илия се погрижи. Трудно може да се пише в такъв момент...
Помня първата ни среща. Преди 30 години, на 20 юли, Илинден. Тогава се провеждаше кандидатстудентският ни изпит. Едно русоляво момче влезе първо, а после излезе усмихнато и каза: „Вътре съм”. Така и стана.
От самото начало се усетихме, че сме на една духовна честота. Живяхме 4 години в една стая на студентските общежития. Учехме, споделяхме заедно какви ли не моменти. И двамата чувствахме едно и също призвание – да се посветим на свещенството. Отец Илия беше отличен студент, имаше задълбочен поглед в богословските предмети. След това беше и докторант по Литургика. Сърдечно се молеше и често на колене. Добряк, с интересно чувство за хумор, но същевременно сериозен, отговорен човек. Блага душа, всеопрощаваща. С изключително чисто църковно мислене. Имахме идеализъм, наши виждания за живота и как да вървим по духовния път.
Заедно още в първи курс бяхме постригани за четци и певци. Отец Илия всеотдайно помагаше на отец Славчо в храм „Св. Йоан Рилски” в гр. Търговище. Често ми говореше с възхита за отец Славчо – как служи, за щедростта му – и съпругата му Валя, които бяха до него и му помагаха.
Радвах се когато стана свещеник. Имаше труден път, тежък живот. Не се оплакваше. Накрая дойде болестта, причинила му много страдания и болки. Беше воин до последно.
Отец Илия имаше много достойнства, добродетели, които за по-далечните оставаха скрити. Той беше един от най-добрите свещеници. Истински приятел, сърцат, духовен, мъдър. Ще ми липсва... Няма да е същото...
Любовта никога не отпада. Вярвам, че сега пак ще грее онази усмивка и пак радостно ще изрече думите: „Вътре съм”, но отнасящи се сега за онова райско, блажено място, у дома си, при своя Господ към Когото винаги се е стремял. Вярвам, че ще чуе Христовите слова: „хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си” (Мат.25:21).
Благодаря ти, братко за всичко! Прощавай! Бог да те прости! Царство ти Небесно!
(лична страница във Facebook)