От Вавилонската кула до Homo Cyberneticus

В книжарница „Благослов” е налична книгата на д-р Свилен Спасов „От Вавилонската кула до Homo Cyberneticus” - Издателство „Омофор”, 2020 г. Изследването проследява историческите предпоставки за развитието на съвременните технологии и възникването на идеите на модерната евгеника, разглежда социокултурните и антропологично-етическите аспекти на генното инженерство.

Д-р Свилен Спасов е магистър по биология със специалност „растително генно инженерство”, придобита в Биологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”, и магистър по богословие от Православния богословски факултет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. През март 2019 г. придобива докторска степен по богословие, защитавайки успешно дисертация на тема „Генното инженерство: социокултурни и антропологично-етически аспекти”, с научен ръководител доц.д-р Свилен Тутеков. Като православен автор с интердисциплинарен подход, той пише в областта на биоетиката, изграждайки нови концептуални мостове между биологичното и етичното знание. (Вж. още и откъс от Предговора - ТУК )

Откъс от заключителните думи на автора:

Настоящата книга очерта многообразие от проблеми в областта на взаимодействие между етиката, богословието и биологичните науки. Няколко десетилетия вече биоетчните проблеми изискват цялостен подход при тяхното разглеждане, който излиза извън рамките на една или друга научна дисциплина и налага необходимостта от изграждане на концептуални мостове помежду им. Това стимулира развитието на интердисциплинарност и кохерентност между отделни научни дисциплини в областта на биоетичните проблеми.

Разплитането на сложните взаимоотношения и връзки в историята ни дава възможност да открием водещите тенденции в развитието на технологията, от която е част генното инженерство. Изясняването на социално-политическите взаимовръзки осигурява проследяване на водещите фактори за формирането на идеологиите в постиндустриалните общества. Едновременно с утвърждаването на либерализма, а по-късно и на неолиберализма като доминиращи политически идеи в съвременното общество, еволюционизмът им осигури научна обосновка, приспособявайки еволюционните принципи (като борба за съществуване и конкуренция) към общественото развитие. Разглеждането на генното инженерство в социокултурен аспект показва тези взаимни влияния и разкрива многопластовия процес на идеологизация на науката, в който генното инженерство е главен инструмент.

Тази идеологизация на науката ще доведе човешката цивилизация до технологична диверсификация и реализиране на нови утопии, какъвто е например трансхуманизмът.(...) Според трансхуманистите технологията е мост (от лат. „trans-” - пресичане, преход) за преминаването на човечеството към ново ниво на еволюцията, мост, който ще ни отведе до „другая бряг”, където ще ни чака Homo cyberneticus. Ето защо всеки етичен анализ на генното инженерство би трябвало да има предвид посочените закономерности. Без тяхното анализиране не може да има обективно и цялостно разглеждане на генното инженерство като биоетичен проблем. (...)

В този социокултурен и политически контекст Православната църква, която е Църква на опита и евхаристийния живот на общение между вярващите и Бога, може и дава логосни решения на биоетичните въпроси, защото православната християнска биоетика предлага критерии, които се различават от другите видове биоетика. Литургичният живот, аскезата и съборността дават възможност за осмисляне и намиране на решения на биоетичните въпроси. (...)

Тези концептуални мостове са трудно различими поради вменената ни безкритична „вяра в прогреса”. Затова е трудно да се разби от пръв поглед как един биоетичен казус - генното инженерство - е част от цивилизационната парадигма за отделяне на човека от Бога. Представената визия в тази книга за развитието на постиндустриалните общества през следващите 50-100 години само подсказва каква може да бъде съдбата на съвременния свят в близкото бъдеще.