От нас зависи дали сме готови да последваме Христос

Проповед на иконом Георги Стоименов в 12-та Неделя след Петдесетница. 27 август 2023 г., храм „Св. Архангел Михаил”, Варна. 

Обични в Господа братя и сестри, 

Току-що чухме за богатия младеж, който отишъл при Христос и го попитал какво да направи, за да получи вечния живот, за да влезе в царството Божие. Христос му отговорил: „Спаси се, като спазваш заповедите – не кради, не прелюбодействай, не убивай, почитай баща си и майка си – постъпвай така, както Бог ти казва”. Младежът отвърнал: „Аз това съм изпълнил, от младини го пазя, но имам чувството, че нещо не ми достига. Какво е то?”. Тогава Христос му казва: „Продай имота си, раздай го на сиромаси и ще влезеш в царството Божие”. И ето това много натъжило момъка. А Христос се обръща към своите ученици и казва: „По лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие”. 

Днес, две хиляди години по-късно, нима още не е така?! Нима богатството не определя какви хора сме ние? Защото днес, ако се изправим пред тази същата ситуация, колко от нас не биха постъпили, както постъпи богатият младеж? Колко от нас биха били готови да разделят имота си с тези, които са около него, колко биха могли да повярват на думите Христови и да тръгнат след Него? 

Може би в днешно време е много лесно да си християнин? Да отидем в неделя на църква, да научим молитвата „Отче наш”, може и Символа на вярата... и вече сме християни... Но християнството всъщност е да можем да жертваме – да жертваме себе си за тези, които са около нас, които имат нужда от нашата помощ и подкрепа. Богатството не е задължително да бъде само пари и имоти. Всъщност богатството на един човек е онова, към което се стреми, към което върви неговото сърце, неговото желание. Онова нещо, с което не можем да се разделим в името Христово.  

Това може да бъдат толкова много различни неща. Може да бъдат неща, които на пръв поглед са добри – талант да рисуваме, да пеем красиво... Понякога, ако сме изправени пред избора дали да пеем красиво, дали да рисуваме красиво, или да изберем Бога, да оставим този наш талант настрани – колко от нас биха успели, за да угодят на Бога... Тоест нашето богатство е там, където е нашето сърце. Дори неща, които са добри, красиви и богоугодни, дори към тях, ако нашето сърце е по-привързано, отколкото към Христос, дори те не са полезни за нашето спасение. Богатството може да бъде разглеждано по различен начин. 

В днешно време е толкова лесно да видим, да поискаме, да консумираме... Достатъчно е да извадим телефона си от джоба, за да намерим онова, което искаме и търсим... Ами ако трябва да оставим телефона си настрани? За да сме по-близо до Бога. Колко от нас биха сторили това? Нещо елементарно... Но е толкова трудно! Ами Фейсбук, Инстаграм, Тик-ток – там вървят публикации, как да си оставим телефона... Да кажем – една седмица няма да го ползваме, защото ще отделим време за молитва, за рисуване, за уроци по пеене... Колко от нас биха могли да издържат? 

Това не е въпрос конкретно към някого, това е въпрос към всички нас. Аз, виждайки себе си, осъзнавам, че в днешно време хората сме зависими, и нашите богатства не са само парите. Ние не можем да се отделим от един предмет, който би трябвало да служи на нас, а вместо това ние се превръщаме в служители на този предмет... Така че две хиляди години по-късно след срещата на Христос с този богат младеж, струва ми се, нещата не са се променили кой знае колко много. И онова, към което се стреми нашето сърце, май все още не е Христос!  

Въпросът е, доколко ние сме готови да поставим Христос в центъра на нашите желания. Доколко ние сме готови да отвърнем на Неговата любов по същия начин? Дали сме готови да оставим телефон, промоции в магазините, сериала, и да дойдем при Христос, или първо трябва те да минат, пък тогава ще отидем да си запалим една свещ в храма, въпреки че тя службата вече ще е свършила, това няма никакво значение...  

В отговорите на всички тези въпроси, които току-що си зададохме, стоим самите ние. Имайки свободна воля и 7-годишна възраст, би трябвало да можем да носим отговорност за делата, думите и постъпките си. Тоест това, което искам да кажа, е, че от нас зависи дали сме готови да последваме Христос, дали сме готови да оставим онова, което ни дърпа и ни отдалечава от Бога – да раздадем имота си, един вид, на тези, които имат нужда – и да Го последваме. Отговор на този въпрос сме ние. 

Да, и още нещо. Христос завършва разговора си с учениците Си, като казва: „Това, което е невъзможно за човеците, е възможно за Бога”. Дори да си мислим, че нямаме сили да го направим, винаги чрез молитвата може да се обърнем към нашия Господ Иисус Христос, да ни подкрепи и да ни даде сила да се справим с трудността. И тогава невъзможното за човеците ще стане възможно. Тогава Бог ще влезе в нашите сърца, ще ги облъхне, и ще видим как онова временното, земното, ще остане на заден план. Стига да пуснем Христос в нашето сърце и да Го помолим за помощ. Защото то е ясно, че ние сме слаби и не можем да се справим с всичко. Да го помолим Той да е с нас и да ни ръководи по пътя на нашето спасение. Амин! 

Още за курса по източно църковно пеене за младежи - вж. ТУК

Още за майсторския клас по иконопис - вж. ТУК.