Ораторски форум "Св. Климент Охридски" - есен, 2021

„Светът на читалището и на българската книга” – това е основната тема, по която се подготвят тази година участниците в Младежкия ораторски форум „Св. Климент Охридски” в Духовно-просветния център. Разбира се, втората реч – на свободна тема, също остава, но поводът при избора на задължителната тема беше изпълването на 165 години от създаването на първото българско читалище (31.01.1856 г. в Свищов). От финала на лятното издание на форума в края на юни стана ясно, че младите хора знаят не малко за миналото, но не са равнодушни и към настоящето и бъдещето на тази наша самобитна културно-образователна институция. За съжаление отново сме в пандемична обстановка и учениците от 8 до 12 клас отново учат неприсъствено. Затова предстоящото есенно издание (за ученици от 8 и 9 клас), както и миналата година, ще се проведе онлайн. Очакваме видеозаписите на речите, заели призовите места в училищните кръгове. Пожелаваме си повече участници, а на тях - смелост и решителност, за да изразят своята позиция пред всички. Успех!

Прилагаме публичната реч на Силвия Димова от ПГ по туризъм „Проф. Асен Златаров”, заела първо място в лятното издание на 2021 г.:

Едно от вечни неща в преходния живот на човека

Какво е книгата за българина? Каква е ролята на читалището в ежедневието и историята ни?

„Книгата е прозорец към света” – най-точният цитат, с който бих определила значението ѝ. Тя е най-голямото богатство на човека и безкраен източник на познание. Едно от малкото вечни неща в преходния живот на човека. Всеки, който обича да чете, не живее само един живот. Той изживява трудностите на главните герои и обогатява светогледа си.

Всеки знае за делото на великия Паисий Хилендарски. Неговата творба е един блестящ пример за въздействието на книгата върху човека. С „История славянобългарска” той подтиква българина към самоосъзнаване. Това е била много важна стъпка към свободата, защото поробените българи по това време били загубили представа за славното си минало и до голяма степен се били примирили със съдбата си. Но той им казва: „Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език.”

Най-силното оръжие на всеки човек е словото. То е изпълнено с благородство, истинност, доброта, героизъм. А къде можем да открием тези добродетели, ако не в читалището! Там са събрани историите на толкова много писатели, философи, хора, занимаващи се с наука и изкуство. Това е раят за всеки човек, любещ безграничното знание и културата. Читалището е неизменна част от живота ни, понеже то поддържа жив пламъка ни за саморазвитие.

Тъжното е, че е забравено и не толкова често посещавано, както например чалготеките. Читалището с годините изгубва своята популярност. Веднъж бях гледала репортаж, в който репортерът пита момче от ромски произход дали знае кой е Левски, и отговорът на детето беше: „ Да, разбира се! Футболен отбор!”...

Ситуацията не знам дали е тъжна, или смешна, или и двете...

Но както вече стана ясно, книгата е пряко свързана със знанието, а какво по-силно от един знаещ човек?! Затова призовавам всички: четете, образовайте се, надграждайте познанията си и не се страхувайте да бъдете знаещи!

Силвия Димова – 10 кл., ПГ по туризъм „Проф. Асен Златаров”, Варна

Снимки от лятното издание на Ораторския форум - в ГАЛЕРИЯТА