Ново издание на Словата на св. Паисий Светогорец

Ново издание на Зографската света обител на Словата на св. Паисий Светогорец е на книжния пазар. В книжарница „Благослов” вече може да намерите първите два от предвидените пет тома в поредицата - С болка и любов към съвременния човек и Духовно пробуждане.

На гръцки език за пръв път Словата са издадени през 1998 г. от монахините от манастира „Св. евангелист Йоан Богослов”, които били под духовното ръководство на преп. Паисий. Настоящото издание е с нова редакция и нов дизайн, запазена е диалогичната форма на текста. Преводът от гръцки език е дело на йеродякон Атанасий Зографски. Освен бележките под линия с различни разяснения, в края на всеки том има и речник на характерни изрази и думи, използвани от стареца Паисий.
 

Из „С болка и любов към съвременния човек”:

Осигуровки и... несигурност

Днес светът се напълни с всякакви осигуровки, но понеже е отдалечен от Христа, чувства най-голяма несигурност. В никоя друга епоха не е съществувала такава несигурност, каквато чувстват хората днес. И понеже човешките осигуровки не им помагат, сега бързат да влязат в кораба на Църквата, за да почувстват духовна сигурност, защото виждат, че светският кораб потъна. Ако обаче видят, че и в кораба на Църквата влиза малко вода, че и там са обхванати от светския дух, а у мнозина липсва Светият Дух, тогава хората ще се отчаят, защото вече няма да имат за какво да се хванат. Светът страда, погубва се и за съжаление всички хора са принудени да живеят всред тоя ад на света. Повечето силно чувстват една изоставеност, едно безразличие отвсякъде, особено сега. Няма къде да се опрат. Както се казва: „Удавникът се хваща за собствените си коси”. Тоест, давещият се търси за нещо да се хване, да се спаси. Корабът потъва и човек тича да се покатери на мачтата. Но не се замисля, че щом корабът е в опасност от потъване, тогава и мачтата ще потъне. Покачва се на мачтата и корабът потъва още по-бързо! Искам да кажа, че хората търсят някъде да се опрат, за някъде да се хванат. И ако нямат вяра, за да се опрат на нея, ако не се доверят на Бога, и то така, че изцяло да оставят себе си в Негови ръце, ще се мъчат. Велико нещо е доверието в Бога! Времената, в които живеем, са много трудни и много опасни, но накрая ще победи Христос. Ще видите как ще започнат да ценят Църквата. Стига ние да си стоим здраво на мястото. Ще разберат, че иначе няма оправия. И политиците вече са разбрали, че ако някой може да помогне в тая лудница, в която се е превърнал светът, то това са хората на Църквата. Нека не ви изглежда странно! Политиците ни вдигнаха ръце. Някои от тях дойдоха в колибата ми и ми казаха: „Монасите трябва да станат мисионери, иначе не става”. Трудни години! Ако знаехте в какво състояние се намираме и какво ни чака!...
 

Из „Духовно пробуждане”:

Майчина любов

- Отче, хората, които съчетават любовта с тактичност, притежават ли душевна чистота?

- Има различни случаи. Често това може да е просто светска любезност. Някои хора са добри, вежливи, но това не значи, че имат духовно благородство, саможертвеност. Разбира се, това не означава, че тези хора нямат положителни качества. Но човек, който има светска вежливост и в същото време е лицемерен, може да причини голямо зло, защото някой друг може да се излъже, да отвори сърцето си и да изхарчи благоговението си пред един светски човек, който въобще не знае какво означава благоговение. Все едно да даваш златни лири на хора, които знаят само медните драхми. Също така човек не бива да губи напразно времето си, като поучава духовно хора, които обичат да водят светски разговори и да изказват егоистично мнението си.

- Отче, когато някой има проблем и го споделя, а после продължава да идва и да говори същото, при условие че проблемът донякъде вече е разрешен, какво трябва да правим?

- Първият път е оправдано да говори надълго, дори с часове за това. Тогава трябва да го изслушаш. Ако не го изслушаш, ще си мисли, че си се отегчил от него или че не го разбираш. Обаче ако продължава всеки път да говори едно и също, трябва да му кажеш: „Не че не мога да те изслушам, но това няма да ти е от полза. Ти и от лятото правиш зима. Сега си по-добре – пролет е. Не след дълго ще дойде лято. А ти през лятото мислиш за зимните студове и мръзнеш”. Понякога обаче дори и сред духовните хора се наблюдава следното. Човек тръгва да сподели болката си с някого, но той не иска да го изслуша, за да не помрачава радостното си настроение с чуждата скръб. Започва да се преструва, че бърза или сменя темата на разговор, за да не си нарушава спокойствието. Това е съвършено сатанинско нещо. Все едно някой до мен да умира, а аз да се отдръпна малко настрана и да запея. Къде е тук плачете с ония, които плачат? (Рим. 12:15). Още повече, ако става въпрос за сериозни църковни въпроси. Ако един християнин и тогава не съчувства на безпокойствието на другия, тогава този човек няма дял в тялото на Църквата.

- Когато не оправдавам някого за някое негово действие, означава ли, че имам кораво сърце?

- Не оправдаваш другите, а оправдаваш себе си ли? Тогава утре и тебе Христос няма да те оправдае. Сърцето на човека може за един миг да стане кораво като камък, ако той не внимава, а също така и за един миг може да стане нежно и ласкаво. Стреми се да придобиеш майчино сърце. Майката всичко прощава и понякога се преструва, че не забелязва някои детски бели. Имай търпение и оправдавай и бъди търпелива с другите, та Христос да търпи и тебе.

- Отче, как сърцето става широко?

- Когато винаги оправдаваш безпорядките, несъвършенствата, недостатъците на другите и ги използваш като огледало за себе си. Разбира се, лукавият може понякога да внушава помисли за другите особено когато съществува и някаква причина. Обаче в наши ръце е дали да ги приемем, или да ги прогоним. Когато поставим себе си на мястото на другия, ще почувстваме към него симпатия и ще го оправдаем. Освен това, когато нещо става не поради злоба, но поради лекомислие, другият чувства това и не реагира остро. Естествено е човек да има слабости – това е общо за всички хора. Ако човек има злобно устроение, това е лошо.

- Ако някой се намира в лошо състояние, а аз в добро, мога ли да му повлияя?

- Ами ако това ти е внушение от лукавия? Откъде знаеш, че ти си в по-добро състояние? Ако някога повярвам, че съм по-добър от другия и поради това го съжалявам, тогава трябва да съжалявам себе си, а не другия. Дори и когато виждаш, че някой наистина не е добре, пак трябва да го оправдаваш и да намираш смекчаващи вината обстоятелства. Само за себе си не трябва да търсиш оправдания и трябва да се чувстваш по-лош от другите и да скърбиш за състоянието си. Да признаваш, че не си направил нищо за това, което Бог ти е дал, и да казваш: „Боже мой, мене изобщо не ме слагай в сметката, а ме блъсни настрана, защото не съм направил нищо. Помогни на другия”. Онези, които истински напредват, не чувстват своя голям напредък, а само голямо съкрушение и смирение, а също и Божия любов, съпроводена с неизказано ликуване.