Митрополит Йоан за новите издания на Варненска и Великопреславска св. митрополия

Интервю с Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан за сутрешния блок „Добро утро, България” на радио „Фокус” по повод ХХ-то издание на Седмицата на православната книга.

По време на тази седмица ще бъде представена книгата „Посланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис”. Защо Варненската метрополия реши да бъде издадена точно тази книга, и какво е значението й днес за българите?

Поводът за преиздаването на тази книга е свързан с три годишнини. Едната годишнина е 80 години от смъртта на Варненски и Преславски митрополит Симеон, 100 години от превода и издаването на този книга, както и 145 години от интронизация на митрополит Симеон, която чествахме миналата година. Книгата е един много силен труд на митрополит Симеон, на която той прави превод от гръцки език на изключително високо ниво. Той е един от добрите елинисти, да не кажа един от най-добрите на ХХ век. И тези три годишнини дадоха повод още миналата година да направим организация по издаването, за да излезе тази година. Тя е фототипно издание, като целта беше да запазим езика на митрополит Симеон такъв, какъвто е, а от друга страна, да се направи един малък филологически предговор от доц. д-р Светослав Риболов от Богословския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски” и наш малък предговор, който пък да насочи всички читатели отново да се припомни това важно събитие, свързано с покръстването на България, и Цариградския патриарх свети Фотий, който е изключителна личност за своето време.

Да припомним на нашите слушатели и още нещо за митрополит Симеон, който при неговата смърт през 1937 г. е наречен „последния български възрожденец”.

Той е многопластова личност, енциклопедична. Той се проявява много повече като добър историк и преводач и в своите трудове, които не са малко, и в свои писма, канонически тетрадки и други произведения, някой от които не са издавани, които свидетелстват, че той е човекът, който безспорно полага основите на образованието и образователната система в България. Той има активно действие в много пластове, но в началото не е разпознат от варненци. Минават шест-седем години след неговото встъпване в митрополитската длъжност, докато изгражда изключително важния за Варна храм, митрополитския катедрален храм-паметник, в периода от 1879 до 1885-1886 г. Един изключителен човек, който 65 години е митрополит.

Какви са посланията на книгата „Посланието на Цариградския патриарх Фотий” и към днешните българи?

Интересното е това, че чрез тези послания цар Борис I вече няма съмнение не само да избере пътя, верния, към светото Православие и да направи този велик акт на светото Кръщение на българския народ, ориентиран към византийската традиция и Православната ни църква. Разбира се, поглеждайки назад във времето, свети Фотий е много просветена личност и той много коментира и въпроса за Църквата и държавата. Но това е едно изключително позитивно въздействие на княза и неговият отговор. Oтговорите му са много важни за утвърждаване на нашата вяра и за приемането й. Така че има удивителна връзка и смятам, че този труд е важно да бъде прочетен от всеки човек.

Варненската митрополия ще представи и още една книга на големия съвременен богослов и духовник митрополита на Черна гора Амфилохий –по въпроса за основите на православното възпитание. Кои са реално основите на възпитанието, според духовника и въобще?

Той много детайлно разглежда този въпрос. Книгата е „Въведение в православната философия на възпитанието” и включва отделни негови студии, издадени по различно време и сега събрани в тази книга. Това е изключително ценен труд, който показва, че бумът в образователната система, както по времето и на комунизма, а и по времето на демокрацията, в много отношения е свързан с полагане на образователни основи, но далече от Бога, далече от богочовека Христос. Всъщност богочовекът Христос е основата, върху която той гради целия свой възглед и цялото свое разбиране за православното възпитание. Именно христологичният възглед за това – всяко действие, което има да извършим по отношение на възпитанието и на обучението на нашите млади хора, трябва да бъде свързано с вярата, с разбирането на онова, кое е добродетел или не, с методика, която да подсказва на човека неговата дълбока нравствена ориентираност, която обществено може да получи единствено и само в Църквата, тъй като Църквата борави с тая терминология. Много интересен труд. Той е полезен за всички учители, той е полезен за всички родители, той е полезен за всички хора, които се занимават с педагогика, полезен е и за всички, които учат и се учат. И аз мисля, че тоя труд показва една практика, едно действително разбиране на един голям сръбски богослов, какъвто е митрополит Амфилохий, за това, че всъщност нашето образование трябва да се гради на здрави духовни основи, за да има успех в развитието и живота на човека по-нататък.

Ваше Високопреосвещенство, кои други издателства ще бъдат представени тази седмица?

На ХХ-то издание на Седмицата на православната книга ми се щеше малко по в наш мащаб да погледнем въпроса, свързан с изданията на отделни книги. Това са богословските факултети в София, във Велико Търново. Това са издателство „Омофор”, има издателство на „Двери”, но най-вече Синодалното ни издателство и издателствата на отделните митрополии. Т.е. тук специално ще представим издателствата на Ловчанската митрополия и техните книги, издателства на Неврокопска митрополия. И Софийска митрополия участва с едно издание, което е съвместен проект на Фондация „Двери” и Софийска епархия. То пък е свързано с философия на православното пастирство от един автор – митрополит Йоан Шаховски Санфранциски много интересен поглед върху пастирското богословие. Въобще това е един много важен момент в нашето служение, в живота на пастира. Доц. Тонева ще представи своята книга – „Секуларизираната религиозност”. Това е един нов труд, който е твърде интересен и отрязва съвременната ситуация въобще на религиозността и религиозното чувство в човека и нашата съвременност. Имаме представяне също така на малки издания, детски книги, някои от които Ловчанската митрополия издаде. Всички те, ще могат да си ги представят пред хората.

Тазгодишното издание е посветено на 1125 години от Преславския събор – едно от най-значимите събития в епохата на Първата българска държава. Но какво е значението на този събор днес?

Нямаше как това събитие да бъде пропуснато. То трябва да бъде отбелязано, защото е сериозна годишнина, по две причини. Първо, още в утрешния ден доц. Тодоров от Шуменския университет ще си представи доклада за този събор. Двете важни събития са: Велики Преслав става столица на България и цар Симеон става цар – български и владетел на българите. Това са неща, които в исторически план си тежат. А в църковен план – богослужението вече ще се извършва на славянски език, както и да се вземе едно ясно решение за изграждане на български клир, т.е. светата Църква да си подготви своята вътрешна организация и подготовка на действия с просветен, духовен и чисто човешки потенциал, който трябва да има. Затова на този събор взетите решения са важни и Велики Преслав е мястото, където след Плиска насочва исторически всичко онова, което се случва. Не може да не споменем и делото на епископ Константин Преславски, който предложихме за канонизация, защото той е ученик на свети Методий и той живее в тоя кръг на светите Седмочисленици и има много сериозно творчество. И в този аспект това е една сериозна духовна приемственост, духовна основа, която съществува във Варненска и Преславска епархия. Затова и очакваме и Негово Светейшество Патриархът да бъде сред нас, като на 16-и септември ще има Света Божествена литургия в Митрополитската ни катедрала във Варна, а след това и на Дворцовата базилика. Трябва да вметнем, че Дворцовата базилика е една уникална църква, която беше намерена през 2006 г., но е от Симеоново време, и тя позволява там да извършим благодарствен молебен начело с Негово светейшество, и в този богослужебен чин в Благодарствения молебен да се върнем към онова време, там, в пространствената близост и на Тронната зала на цар Симеон, и Златната базилика, и административната сграда в Двореца.

Ще използвам заглавието на една от книгите, които ще бъдат представени тази седмица – „Мисията на Църквата. По стъпките на Христос” от албанския архиепископ Анастасий, който съгражда Албанската църква от нула, за да ви попитам каква е мисията на Църквата днес.

Той набляга много именно на това, на мисионерския дух в светата Църква, евангелизацията сред народа и сред народите. И понеже този човек има голям опит в тая посока – знаете, че той е бил мисионер и в Африка, той е един изключителен духовник, който много години е и професор по история на църквите, на съвременните православни църкви. Една много интересна личност и една много интересна книга. И въпреки че някои считат, че албанският епископ е икуменист, и в тази посока някак изпадат в други крайности, аз не приемам това тяхно схващане. Това си е за тях. Това е повод да не си прочетат книгата, но книгата е повод да бъде прочетена, сериозен повод е и самият автор. Самият автор е уникален човек и личност, един много вдъхновен църковник и църковен писател. И искрено пожелавам на хората, които ще прочетат тая книга, да не се притесняват. Те ще усетят духа на книгата. Това е един много хубав изказ и много неща са изказани за това, че Христос е сред нас и че ние трябва да чувстваме Неговото присъствие и да можем да го преподадем на човеците като усет. Това е много сериозна задача за мисията на Църквата, на мисионерския характер, който ние трябва да носим като духовници, на мисионерство, на мисия сред народа, т.е. Словото и просветителната функция. Но много важно е примерът – един духовник, който е и мисионер в съвременното източно православие, в съвременните ни църкви, да напише подобен труд и ние да го прочетем на български език.

Ние призоваваме нашите слушатели от ефира на Радио „Фокус” да присъстват на тази седмица, която ще започне от 18.00 часа, всяка вечер до 13-и в зала „Пленарна” на Община Варна, защото тази седмица е посветена не толкова на специалистите, колкото е насочена към обикновените миряни.

Тази година си поставих за цел малко по-голяма скромност и приоритет на нашите издания в Българската църква –митрополии, Синод, отделните епархии, защото това е важно. Много пъти сме канили и други гости от различни православни църкви, хора с опит, да разкажат, да събеседват, тази седмица идеята е да дадем предимство на православната книга. Затова програмата е балансирана. Аз мисля, че това е добро.

източник: focus-radio.net