Нивата на нашата вяра

Проповед на отец Илия Попов в Четвъртата неделя след Неделя подир Въздвижение – на светите Отци от VII Вселенски събор. 17 октомври 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Ако си представим, че отиваме на пазара и искаме да си купим най-вкусните, най-свежи и най-сочни плодове и зеленчуци, то когато отидем там, ние все пак имаме някакъв принцип, по който правим избор – търсим онова, което наистина би било най-доброто за нас, за нашето здраве. И този принцип е станал един от основните в нашия живот, когато говорим за материалните неща, това е съвсем естествено. Когато обаче говорим за духовните, там не съществуват други принципи, които да бъдат водещи по отношение на нашето спасение. Там не е, „както на мен ми харесва” и „както аз искам”. Защото, когато отиваме на пазара, никой не си купува зеленчук, който е увяхнал, а дори и да вземем такъв, всички биха се радвали, че ни го продават, за да могат да му вземат парите. А дали той ще ни върши работа? Едва ли... Така е и в духовен план.

Ето, неслучайно тази притча се предлага днес на нашето внимание в Евангелието (вж. Лука 8:5-15). Този евангелски откъс за нас съвсем не е непознат – чуваме го всяка гадина, както и останалите притчи, с които Бог ни помага да придобием онези най-важни ценности, които да станат основа на нашия живот. Неслучайни са думите на Спасителя, че на нас ни се дава да научим тайните на царството Божие, на духовния живот, на нашето спасение, за да може то да стане реалност.

В днешния откъс са дадени четири примера на различни видове почва, част от които никой не би избрал за себе си – нито онази покрай пътя, нито каменистата, нито пък онази, обраслата с плевели, които пречат на семената да покълнат, да дадат един добър растеж и плодове, на които всички да се радваме. Така е и в духовно отношение. Какво трябва да направим, как да подходим по отношение на нашето спасение? И ако се сравним с тази нива, за която говори Спасителят, то тогава нека да видим какво трябва да направим, за да имаме една добра реколта. Да чистим да плевим, да поливаме и, разбира се, да имаме добри семена, които ще дадат добър духовен плод.

Както се грижим за придобиваме на материалните плодове, така трябва да се грижим и за нашето спасение. Защото, ако ние приемаме вярата си като някаква традиция, на която отделяме внимание само на празниците – Възкресение, Рождество Христово, то това не е спасително за нас. Ако нашата вяра не стане ежедневие за нас, в което ние да следим за нашите мисли, за нашите чувства, за нашите думи и дела, в които да откриваме нашите слабости, пороци, страсти, зависимости, с които да се борим, то тогава всичко просто е напразно, всичко е суетно, и то не води към спасение. И обратно – ако ние истински обичаме Бога и разбираме, че всъщност вярата и възкръсването на нашия Спасител са именно тези, които осмислят и оправдават нашия живот и присъствието ни в този свят, тогава тази вяра трябва да стане базата, върху която ние да се изграждаме личностно. Всичко друго е напразно.

И така, братя и сестри, нека се грижим за нашето спасение. Нека постоянно се борим срещу плевелите, безводието и камъните в нашия имот, в тази нива, в която се надяваме, словото Божие да попадне на добра почва, за да може още тук, в този живот, да даде добри плодове – плодовете на покаянието, на търпението, на смирението, на кротостта, на любовта към Бог и ближните – чрез които всички ние ще може да се спасим. Амин.