Ние сме Неговото лозе

Притчата за лозето и злите лозари – проповед в 13-та Неделя след Петдесетница, иконом Василий Шаган, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Тази притча, братя и сестри, е специално за нас. Защото ние сме Неговото лозе. И от това, как всеки ще се грижи за спасението на своята душа, какво ще приема и кого ще приема в помощ за своето духовно израстване, и дали ще приема някого, зависи от самите нас.

Чухме за лозарите, че те бяха избрани от стопанина и поставени да се грижат за Неговото лозе, за да Му принесат плодове. Но когато идва време стопанинът да си прибере плодовете, разбирайте – да различи в нас душите, които ще приеме при Себе Си, се срещна със злото в тези лозари, с тяхната завист и безхаберие. Те пребиха всички пратеници, а накрая убих и Неговия възлюбен Син, като си мислеха, че така ще присвоят лозето.

И ние, братя и сестри, които сме лозето, което Бог е посадил, за да Му принесем добри плодове и заедно с Него да разделим радостта на Неговото Божествено царство и Неговия живот, много често сме подобни не на добрите лозари. В грижата или безгрижието, за своята душа рядко принасяме добри плодове, на които Бог може да се зарадва. И ако погледнем колко често Той ни праща и добри учители, и добри  наставници, и добри родители, а неи не винаги проявяваме внимание и послушание и не винаги отваряме очите си и ушите си, за да ги видим и да ги чуем, и да се поучим. Затова плодовете ни не винаги Го радват.

Но ето, че когато господарят изпрати Своя възлюбен Син – предобраза на нашия Спасител Иисус Христос, Който след всички патриарси, пророци и учители беше изпратен в това богопосадено лозе, за да проповядва цялото откровение за Божието царство и любовта на нашия Бог към нас – Той беше изведен извън лозето (както Христос извън Йерусалим) и убит. Те мислеха, че могат всичко, което е Божие, да го присвоят. Както Адам навремето мислеше, че ще може да стане като бог без Бога. Но извеждайки Сина извън лозето, очиствайки живота си от Него, както и ние много често правим, обръщайки гръб на Господа, се оплитаме в какви ли не философски и други учения, а после плодовете не радват и самите нас. (…)