Немногословен ерудит

Цариградският патриарх Фотий – един от първите европейски библиографи

Мириобиблион: "Множество от книги" или "Библиотека". Описание и преразказ на прочетените от нас книги, краткото съдържание на които пожела да узнае възлюбеният наш брат Тарасий. Всичките книги са триста без двадесет и една.”

Изключително ерудиран и загрижен за бъдещето, Фотий решава да предаде своите знания на по-широк кръг любознателни младежи, които го смятат за свой учител. Възможност за това му дава и тогавашната обстановка във Византия – разцвет на науката, литературата и просветата, засилен интерес към класическата древност, а оттам и към енциклопедизма или универсалността на знанията.

Днес „Мириобиблион” представлява значителен научен интерес като важен справочник, за съжаление останал дълго време непознат на научната общност. Съставен през втората половина на IX в., в него е включена информация за 168 автори. Обособени са 275 кодекса, а делението на документалния поток е на светски и религиозни писания. Светските кодекси въз основа трудовете на 99 от включените автори (започвайки с Херодот) отразяват произведения на философи, историци, географи, зоолози, медици и селскостопански специалисти, оратори, романисти, съставители на сборници с различно съдържание. Отсъстват сведения за творци на светска поезия.

Благодарение на „Мириобиблион” днес са ни известни много древни съчинения, които в противен случай биха били забравени. В това число много езически автори, а така също произведения на ранните християни, особено унищожените след осъждането им на Петия вселенски събор (553 г.).

Една от тях е книгата на Грек Ктесиас (Ктесий), написал книга за живота на Изток. Оригиналът е загубен, но много откъси от нея са се съхранили в „Мириобиблион”.

Останалите 69 са автори на религиозни съчинения и произведения върху историята на църквата. Групирането на кодексите Фотий разполага, както му дойде наум, като предполага, че липсата на строга логика ще изгони скуката от читателя. В кодексите се съдържат едно или няколко библиографски описания, някои от които сводни, в повечето случаи разположени в самото начало. Това говори за определена унификация в структурата на библиографския указател, което и днес звучи съвременно.

Библиографските записи са в размер от 3 до 2 266 реда. Рефератите са предимно разширени, но се срещат и анотации. Подобен похват се използва и днес.

Впечатляват и начините за поднасяне на необходимата информация. Най-често това е стремежът да бъде максимално близък до оригинала, разказвайки фактите в срещаната последователност и дори имитирайки стила и езика на реферираното произведение.

Важен елемент от преразказите на Фотий са характеристиките и оценките на авторите ("ерудит, но многословен") и произведенията. Често те се превръщат в литературно-критични статии, затова Фотий е наричан "първият в света рецензент". Подобно на съвременен референт, Фотий посочва данни за източниците и библиографски списъци, които се срещат в преразказаното произведение.

Дидактичният и препоръчителен характер на някои от текстовете дават основание „Мириобиблион” да се приема и като учебно пособие.

Запознаването с „Мириобиблион” на Фотий показва, че той е поставил началото на много от използваните днес алгоритми в сферата на рефератната и обзорната информация, в стандартизирането на библиографския запис. В Западна Европа се запознават с неговия труд в края на XV и особено през XVI век. Достойнствата му са високо оценени от Конрад Геснер, който ги заимства в своята „Библиотека Универсалис”. Продължавайки традицията, той дори съхранява термина argumenta при характеристиката на най-големите автори. Така постъпва и Василий Сопиков в своя „Опит за руска библиография”.

Авторката е преподавател в катедра „Библиотекознание и библиография” на УБИТ, София
Източник: „За буквите”, бр. 25, ноември 2007 г.// pravoslavieto.bg 

На 6 февруари Църквата почита паметта на св. Фотий, патриарх Константинополски.