На автостоп с "Фашизмът"

През 1983 г. успях да се сдобия с екземпляр от книгата на Желю Желев „Фашизмът”. Беше на един гръцки студент, с когото обитавахме обща стая в общежитието в Дървеница.

Тогава често пътувах на стоп до Стара Загора, където живеех. Взе ме един джип, в който пътуваха двама художници от САЩ и още двама младежи. Като разбраха, че съм студент по философия, американците се поинтересуваха какви философски идеи изучаваме. Споделих, че голяма част от обучението е посветено на марксизма. Тъй като тогава не говорех техния език, двамата български младежи влязоха в ролята на преводачи.

В хода на разговора споделих, че нося една книга, която е забранена в България и извадих от чантата си "Фашизмът". Моментално младежите се смутиха и заявиха, че са уморени и не могат да превеждат.

Като пристигнах и размислих, си дадох сметка, че те не са били случайни хора, които да позволят на двама граждани на САЩ свободно да шарят из страната.
Явно бях излязъл извън сценария на тяхната контролирана разходка из България...

Янис, студентът, който ми даде книгата, учеше социология, беше член на Гръцката компартия и получаваше стипендия от ЦК на БКП. С него много разгорещено спорехме за приемливостта на обществените отношения у нас. Той много последователно защитаваше съществуващия ред тук.

Току-що беше починал Брежнев и нещата с идеологическата дисциплина бяха затегнати с идването на Андропов от КГБ. Тогава университетът беше своеобразен остров на по-голяма свобода. Такъв остров бяха и големите фестивали, които допускаха идването на някои западни постановки и изложби, като световния "Театър в куфар", на който предната година София беше домакин. Всички бяхме луднали и по една голяма изложба „Театър в САЩ" в Зала "Фестивална".

Тези неща бяха част от нашето смешно и наивно „дисидентстване”. Желю Желев има принос за създаването на критична маса от възгледи, които влизаха във все по-ясно изразен конфликт със системата.

Любомир Кутин завършва философия в Софийския университет (1981 - 1986). Работи в Община Варна като началник "Култура" (1992 – 2000). Инициатор е на Летни научни срещи в рамките на фестивала „Варненско лято“, първата от които е на тема „Източното православие в европейската култура““ (1993). Изпълнителен директор на Оперно-филхармонично дружество – Варна (2002-2009), експерт в Центъра за изследване на демокрацията (2011 – 2012), а в момента е зам. директор на Държавна опера - Русе. Доктор е по социология. Публикувал е изданията “Фестивалът като феномен на художествената култура" (2004), "История на културата" (учебник за студентите от Колежа по туризъм – Варна - 2007), "Европейски столици на културата" (2010) и „Българските фестивали: категории и система за оценка“ (2014).