Животът в Христа е молитва и радост, въпреки обстоятелствата в света

Интервю на о. Василий Шаган с Негово Блаженство Онуфрий, митрополит на Киев и цяла Украйна, член на Св. Синод на Московската патриаршия, взето след св. Литургия в Голямата базилика на Плискa, послучай 1150-годишнината от покръстването на България

Ваше Блаженство, какво е Вашето настроение след литургията на това свято за българския народ място?

Радостно от предвкусването на Христовото царство. Искам да кажа, че това е възможно за всеки, който внимава за всичко, което идва от Христос. Христос донесе в света светлината от Своето царство и тези, които слушат гласа на Христос, влизат в Неговото царство и в него започва блаженството на човека преди бъдещия век. Когато човек живее на земята с Христос и го слуша,  той още тук до голяма степен преживява това блаженство, което ще изпитва в бъдещия век в превъзходна мярка. Поради това, ние с радост дойдохме тук в люлката на християнска България и откликнахме на поканата с очакване радостта ни да стане още по голяма. Много беше приятно, че този празник беше отбелязан с най-великото тайнство, с извършване на Божествена Евхаристия  - Литургия, по време на която ние бяхме единни в любовта към Бога и един към друг и в едната чаша засвидетелствахме своето единство в Христос, който събира и води всички, които Го следват.

Нашите духовни връзки са много силни и дълбоки. Как вие оценявате делото на св. цар Борис, нашия Покръстител?

Цар Борис е велик човек, който като нашият княз Владимир е привел своя народ към Христос. Това дело е царско. Той изпълни своя дълг, за който е бил поставен на трона. Заради това той има голяма слава при Бога. Нашите просветители - княз Владимир, който просвети русите, и цар Борис, който просвети българите, днес са заедно на небето и се радват. А ние тук на земята се радваме и благодарим на Бога, че ни е дал такива управници.

Като митрополит на цяла Украйна, какво ще кажете за ролята на църквата във Вашата страна?

Нашият народ е в много тежка ситуация. Братя враждуват помежду си, много хора загиват  във войната, много напускат по принуда своите родни места.  В местата, където се водят военните конфликти, има убити свещеници и разрушени храмове.  Църквата не може да заема страна в политическите раздори, но ние като духовници и народ Божий можем много да направим в тази ситуация. На първо място църквата трябва да казва, че всички сме деца Божии и деца на Адам, деца на един баща. Ние молим Бога и говорим на хората да помнят това, а ако не помнят, да си спомнят и да намерят пътища за решаване на проблемите чрез такива решения, в които не се пролива кръв. Преговори и диалог, това е пътят за решаване на проблемите.
 

Търсят ли управниците  Вашите съвети?

За съжаление, не са се засилили. Има отделни случаи. Някои се съобразяват и разбират нашите виждания, някои имат свои принципи, а някои дори ни обвиняват. Въпреки че оценяваме трезво ситуацията, считаме за недопустимо да влизаме с разделящи мнения и позиции.
 

Считате ли, че вярата се засилва в ситуация на война. Какво ви казват хората?

Хората не говорят за това. Ние сами виждаме, че в тези изпитания вярата укрепва и се проявява нашата християнска любов. Хората жертват себе си заради другите. Ние се молим за мир и само за мир. Молитвата към Господа е нашето най-голямо оръжие.