Бог оживотворява съкрушеното сърце

Неделя на Митаря и Фарисея - проповед на иконом Василий Шаган, 13.02.2022, храм „Св. Архангел Михаил”, Варна

Честит празник, братя и сестри, Божието благословение и Неговата милост да бъдат с вас!

Днес е Неделята на митаря и фарисея и тя е особена неделя не само защото чухме притчата от Евангелието за тези двама мъже, а и защото Църквата постановява това евангелско събитие да се отбелязва в началото на Великия пост, като подготовка на Великия пост. И Църквата прави това, защото иска да ни обърне внимание на тези два подхода – на покаяние и молитва – които виждаме при митаря и фарисея. (...)

И като имаме пред себе си тези два образа, освен, че може да размишляваме за своето фарисейство и своето покаяние, може да се опитаме да погледнем и малко по-дълбоко на нещата. А то е, да осъзнаем, че законът, който фарисеят е спазвал стриктно, Моисеевият закон, до голяма степен оправдава човека, но го води само до придобиване на удовлетворение от това, че пази морала, етиката, която била установена в юдейското общество. Нищо повече. Това не е водело да истинско съкрушаване в сърцето. А то може да настъпи, когато осъзнаеш, че освен Мисеевия закон, който пазиш, имаш в себе си друг закон, и това е законът на ума.

От светите отци знаем, че законът на ума е това нещо в нас, което ни свързва с Бога и ни кара да познаем Бога – Кой е Той? – както в Неговото величие, така и в Неговата благост и милост, която Той ни дава. Този закон ни е даден, да разкрие в нас вярата, надеждата и любовта към Бога.

Но има и трети закон в нас, наред с Моисеевия като нравствени норми и закона на ума, и този трети закон е законът на смъртта, която ние сме придобили поради греха на нашите прародители и сме го поели още от самото си раждане, и го носим в неговите изражения на тление. Защото грехът причинява смърт, а смъртта причинява тление. И всичко това не само ни отдалечава от Бога – защото тогава идва смъртта, когато човек губи връзката си с Бога – но този закон и много ни съкрушава, и дори ни вкарва в други грехове. Защото който осъзнава своята смъртност, той се страхува от нея, а когато ти се страхуваш от смъртта, тогава много често изпадаш в себелюбие... Но няма изход от смъртта освен нашата причастност към живота. А животът е Христос. И Той не просто е живот, Той е избавителят на хората от смъртта.(...)

Осъзнавайки закона на своята смъртност, трябва да покажем на Бога, в сърцето си, в ума си – понеже сърцето е средоточие на нашия ум, чрез който, както казахме, се свързваме с Бога – да покажем, че ние искаме да се отървем от смъртта, и да започнем да правим всичко необходимо за това, да се борим за това наследство, което ни е дадено, да се борим за живота. Чрез въздържание, чрез вършене на добри дела и чрез подражаване на Христос във всичко. Защото сме християни и, като сме се кръстили, сме засвидетелствали, че искаме да живеем като такива. Искаме наново да се родим, като нови хора – участници не вече в закона на смъртта, а участници в закона на Духа, който Той ни е дал. Това е четвъртият закон в човека – законът на Духа, Който ние получаваме още при кръщението, като потенциал за това, Той да ни води, Той да ни вдъхновява, Той да ни просвещава и Той да ни освещава.

Но преди да се просветим и осветим от Духа, трябва най-напред да се очистим, тоест да положим всички усилия, да не вършим скверни, пагубни дела, за които знаем още от Моисеевия закон... тотално да променим себе си. И като се очистим, да се отворим за просвещаването от Духа. Ето това му е липсвало на фарисея... Но ако ветхозаветните хора са мислили така, то ние, които живеем в ерата на възкръсналия Христос, трябва да мислим по друг начин – да живеем, съкрушавайки се от това, че сме смъртни, но израствайки в надеждата, че сме спасени от възкръсналия Христос, и да направим всичко възможно да се ползваме от това възкресение в този живот, колкото може по близко да сме до Него. И затова с наближаването на Великия пост Църквата ни подготвя така. (...)

Цялата проповед чуйте в прикачения файл в АУДИО.