Милосърдието се възпитава

Един ден в повече имахме тази година – 29 февруари. За какво го използвахте? – имаше подобно допитване в интернет пространството. Сигурно отговорите са били най-разнообразни, но ние можем да приведем само примера, за който знаем – как прекараха този ден група третокласници от СУ „Димчо Дебелянов” с тяхната класна, г-жа Статева, и няколко родители.

И за да сме честни, причината те да дойдат в Духовно-просветния център, не беше 29 февруари, а това, че е събота. Защото само в събота се случва една от дейностите на центъра – трапезата за бедни. Именно тя беше привлякла вниманието на класния ръководител и спечелила подкрепата на родителите. В предварителния разговор бяхме обяснили, че зимният период не е най-подходящ за малки помощници в кухнята, защото условията са доста сурови, но това не ги разколеба. Предупредихме също, че за храна в събота идват най-различни хора, и по-груби, и по-невъздържани по нрав, поради което третокласниците могат да станат свидетели на недотам „културни” сцени, но родителите отговориха, че днес децата им навсякъде могат да видят всичко, и потвърдиха посещението. Бяха решили да им покажат живота именно от суровата му страна и това, колко е важно да даваш от собственото си време в полза на хора, изпаднали в нужда или немощ.

Но в последния си ден февруари беше намислил да се докаже като зимен месец, и с пронизващ студен вятър снижи температурите. Доброволците от кухнята решиха да спестят измръзването на децата, и предложиха първо да ги разведем из Духовно-просветния център и да им разкажем за мястото. Току-що отминалите 27 и 28 февруари, когато чествахме 150-та годишнина от учредяването на Българската екзархия, и предстоящият 3-ти март бяха добър повод за разговор край двата паметника на двора – на варненските възрожденци и „Посрещане на освободителите”. А в храма си поговорихме за същинската, мисионерската роля на Църквата (освен социалната) и за смисъла на случващото се в църковния живот, който може да стане част от живота на всеки кръстен някога християнин и да му принася духовна полза и помощ в трудни моменти.

Разбира се, опитът да белиш моркови и лук с гумени ръкавици, също се включи в преживяванията за деня, но за кратко. Студът, макар и за един ден, си беше зимен. Благодарихме на децата и се разделихме с обещание да се срещнем отново в по-топло време, за да продължим да се опознаваме – както едни други, така и християнството.

Благодарим и на учителката на децата, и на техните родители, които ги доведоха в храма! Да бъдеш доброволец в дадена мисия, не се случва от само себе си, още повече когато става дума за социална дейност. Нужно е милосърдие. А то, както и всяка добродетел, се възпитава от младини. Защото днес децата наистина навсякъде могат да видят всичко. Но в такъв случай е важно да възпитаме у тях вкус към истински стойностното, за да се научат да застават на негова страна.