„Мъж и жена ги сътвори” - книга за брака и семейството и възпитанието на децата

В книжарница „Благослов” вече е налична книгата „Мъж и жена ги сътвори”, посветена на брака и семейството и възпитанието на децата. Тя е част от новата поредицата в издателската дейност на Ловчанска света митрополия – „Със слава и чест ги венчай”. В сборника са включени беседи от Лимасолския митрополит Атанасий, Месогейския митрополит Николай и монах Моисей Светогорец. В текстовете съвременният вярващ човек може да открие съвети по такива важни  въпроси като избора между семейния живот и монашеството, избора на спътник в живота, укрепването на семейството, духовното и нравственото възпитание на децата и др.

Предлагаме в анонс откъс от „Духовната борба в семейството” на монах Моисей Светогорец:

(...) Пубертетът е много труден период... изнервят се, репчат се, имат затруднения в уроците. Не трябва да се страхуваме от това. Тези неестествени неща са по-скоро естествени и трябва да имаме повече снизходителност, повече обич, бих казал - и повече нежност.

Една майка имала такъв проблем с детето си и казвала: „Ние сме много добро и християнско семейство, как може детето да ни излага в очите на нашите съседи и познати, като не е такова, каквото ние искаме”. Внимавайте – нея не я интересували толкова терзанието и затруднението на детето й, а какво ще кажат другите за тях. Това е откровен егоизъм. Не я интересувало, че детето изпитвало болка и се затруднява в този труден период, а че се петни тяхното име. Тя замислена отишла при стареца Порфирий, казала му проблема си и очаквала, че старецът ще порицае детето: „Не го ли е срам, толкова добри родители, а да се държи така!” Старецът, след като помислил малко и очевидно се помолил, й отвърнал: „Я да видя колената ти!” Тоест: „Ти превърна ли проблема на детето си в молитва?”

Вижте, нека родителите не мислят, че ще спасят децата си. Ще кажа още нещо и не го смятайте за странно и крайно: нито духовниците ще спасят своите духовни чеда, нито учителите – своите ученици, нито военачалниците – своите войници. Христос ще спаси хората. Нито пък ние ще спасим и поправим Църквата – Христос я спасява. Нямаме право да упражняваме власт над някого, нито родители над деца, нито духовниците над своите духовни чеда. Нямаме това право. Само Бог има това право, но Той не го прави, а идва тихо и хлопа но вратата на сърцето ни – и ако отворим, ще влезе, ако не отворим, не я насилва. Той не е диктатор, не е началник, не е военачалник, а Баща, Брат, обичлив, милостив, има неизказано милосърдие, Той е Себеблагост. Не приличаме на нашия Бог Баща.

Казват, че най-гръмката проповед на Света гора е нейното мълчание; че най-добрата, най-ценната и хубава проповед на Света Богородица е нейното необятно мълчание. Много малко нейни думи са запазени. Света Богородица говорела със своето мълчание.

Не може съпрузите да се карат постоянно, да роптаят и да казват на децата: „Не се карайте!” По-добре родителите да са мирни, тихи, трезвени, търпеливи и тази тяхна сериозност, стабилност, искреност ще се предава и без думи. Но ще ми кажете: „Отче, имаме толкова проблеми, как да играем театър, та да не видят децата?” Аз не казвам това, а и най-строгите думи ги е казал Христос – първо за лицемерите, след това за тези, които създават съблазън. Много тежки думи. Този, който съблазнява, „да си сложи воденичен камък на шията и да се хвърли в морето”. Помислете колко тежки думи! И ги е изрекла светата Христова уста.

Ще поучим децата си повече със своя пример. И вярвам, ще се съгласите, че особено в тази толкова трудна, странна и смутна епоха, както никога досега, има нужда от жив пример. Светът се умори от многото помпозни, блудкави, несъдържателни, изморителни думи, думи без отзвук. И децата ни имат харизма от Бога да различават автентичното, истинното, искреното. Децата, казва още Достоевски, трябва не само да ги поучаваме, а и да се поучим от тях – Христос го е казал: „Ако не станете като деца, няма да влезете в царството небесно”. Тоест ние, старите, да станем млади, да станем деца. Как ще стане това? По дух. И какво е характерно за децата – най-вече незлобието. Караш му се и не след дълго то те прегръща. Не остава хладно, не чака да ти отмъсти и да лицемери, а остава автентично и истинно. Децата имат дар от Бога да различават автентичното. Ще ги поучим със своя пример.

Ще ми кажете: „Ами ние водим определен начин на живот от толкова години, как ще се променим?”. Не съществуват безизходици в Православието. Не съществуват нерешими проблеми. Чрез Божията благодат всички те се решават и се поправят. Разбойникът в дванадесетия час, в последната секунда на живота си казал от дълбини: „Боже, бъди милостив към мене” и влязъл пръв в царството. (...)