Маските на благочестието

Проповед на протойерей Михаил Манев в Четвъртата неделя на Великия пост – на св. Йоан Лествичник – 11 април 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Обични народ Божий,

Ето че след неделята, когато се поклонихме на светия Кръст, дойде време, Църквата да насочи вниманието си към нас, ония, които следваме Христа, ония, които искаме и пробваме да извървим пътя на Четиридесетницата. Път, в който преди всичко трябва да се открият помислите на сърцата ни.

Христос, когато слиза от Елеонската планина – където се беше преобразил пред трима от учениците Си и там говореше, че ще дойде време, когато ще възкръсне, а те не го разбираха какво е това възкресение, чудеха се в себе си: „Какво е това, да възкръсне човек?” – когато слиза, вижда как Неговите ученици, които са в подножието на планината, се препират с други хора (книжници и фарисеи), и има гълчава и голямо множество народ, събран около тях. Христос пита какво става и един човек излиза напред и Му разказва трагичната съдбина на своето дете, което още от дете бесът го е обзел и го хвърля в огън и вода, да го убие. Той, чувайки за чудесата, които Христос върши, го води при Него, но не Го намира и моли учениците на Христа да изгонят беса. И те не могат. Не успяват да направят това, което техният учител прави с такава лекота. (…) И затова е препирнята – там, онзи народ, който следва Христос, който вижда всички Негови чудеса, не желае да повярва, че учениците не могат да правят чудесата на своя учител, че това, което те очакват – учениците не могат да го оправдаят. Сякаш силата, която има учителят, трябва автоматически да се предава и на учениците.(…)

И когато бащата излага своето страдание, той казва на Христос: „Ако можеш, стори нещо”… Христос го поглежда и му отговаря по един удивителен начин: „Ако вярваш, че може да се стори това, всичко е възможно за вярващия”. Изведнъж от пасивното състояние, в което беше изпаднал този човек, някой да му стори нещо, Христос го превърна в главно действащо лице – „От тебе зависи спасението на сина ти, неговото оздравяване. От него зависи всичко това, което искаш, и от тебе”. И ето как един човек, който ясно осъзнава духовния проблем на детето си, ясно осъзнава, че този проблем може да се реши само с духовна сила, който намира Христос, изминава целия този път с болното си дете, изведнъж той трябва да поеме отговорност за здравето и живота на детето си. И тогава идва моментът, в който той трябва да погледне навътре към себе си – наистина ли вярва, че Христос може да излекува сина му. И ето чистотата на неговия отговор – той казва, че вярва, ала моли Бог да помогне на неверието му.

Е как вярваш и едновременно с това молиш Бог да ти помогне на неверието?!... Спомняте си един момент, когато Христос казва, че за вярващия всичко е възможно и че ако имаш вяра, колкото едно синапово зърно, и кажеш на тая планина: премести се от тук там, и не се усъмниш в сърцето си, планината ще се премести. Че вярата е живо представяне на онова, що се не вижда. И това, което ние правим, е изборът, на кое да се доверим. Дали да се доверим, когато ни казват, че трябва да отидем на доктор, или на онова, когато ни казват, че по пътя за доктора трябва да се отбием през храма и да се помолим на Бога? Че трябва да се въздържаме от зли дела, от блажни храни и да усилим търпението към немощите на нашите близки, че трябва да отдадем себе си на Бога и тогава да отидем на доктор с ясното съзнание, че каквото и да ни каже, то или ще ни приближи по-бързо до Бога, или ще ни даде още малко шанс тук на земята. И когато страхът напусне нашите умове и нашите сърца, тогава спокойно може да пристъпим към този доктор… Или слушаме разума, който ни казва, че няма смисъл от тези неща?! (…)

Когато ние направим своя избор, всъщност ние разбираме какви искаме да бъдем, дали искаме да бъдем Христови, хора на вярата, или искаме да бъдем хора на разума, които живеят с всички блага на тази земя, където има причинно-следствена връзка. И тази причинно-следствена връзка изключва Бога. Ето това е нашият избор. И това, което всъщност бащата изповядва, е Христос да му помогне да направи своя правилен избор. Защото сърцето показва, че да се довериш на Бога, е благо за тебе, а разумът ти казва, че трябва да разчиташ само на себе си. (…)

Бащата погледнал на себе си и бил честен, бил откровен – не прикрил това, което видял в своята същност. Не прикрил своята слабост, а я изповядал пред Христос – своето съмнение... Дали така правим и ние? Или влизаме в храма и слагаме маските на благочестието? (…)

Цялата проповед чуйте в прикачения файл: