„Българският производствен роман“ и „Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази“

Две на пръв поглед несъпоставими литературоведски изследвания бяха представени на 13 ноември 2014 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“: „Българският производствен роман“ на д-р Мая Ангелова и „Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази“ с автор д-р Мира Душкова.
Обединяващата нишка в случая е родното място на двете авторки, които са от гр. Русе и продължават да живеят и творят там.

Представянето откри проф. Боряна Христова, директор на Националната библиотека.

За личността и многогодишния труд на Мая Ангелова говори доц. дфн Пламен Дойнов. В задълбочения си анализ той наблегна на необичайната тема за докторат – „Българският производствен роман“ и даже се опита да провери беглите познания на публиката в тази terra incognita за нашето време.
Пламен Дойнов припомни, че в поредицата „Литературата на НРБ: история и теория“ (изд. „Кралица Маб“) книгата на Мая Ангелова е номер 8 и очерта допирните точки между двете книги: „Те си говорят помежду си по особен начин, приличат си и си противоречат. Приличат си по крайната почтеност на техните авторки, по умението да контекстуализират, да чертаят широки социокултурни контури около двете теми. Мая Ангелова се занимава с класиката на социалистическия реализъм, а изследването на Мира Душкова прониква в автор, който сме склонни да етикираме като алтернативен... Книгата на М. Ангелова добавя една ценна липса в нашето литературознание. Ако обърнете внимание върху други изследвания върху социалистическия реализъм, те като че ли са склонни да се занимават с отклоненията от официалната литерура, с онова, което е „контра“ на социалистическия реализъм. Сега си даваме сметка, че ние сме склонни да изследваме обекти, които „правят чест“ на периода, но не и обекти, които остават в „зоната на срама“, изтласкваме дори произведения на известни автори, опитвайки се да ги забравим. Даже орязваме непрестижните биографеми от творчеството им. Тази операция я правят и живи автори, и голяма част от техните изследователи. Именно това е голямото етическо достойнство на изследването на М. Ангелова. Тя се занимава с текстове, които днес никой не иска да чете. И може би с основание. Но ако ние не ги прочетем, не бихме могли да разберем с пълна сила другите, които правят чест на нашата литература. Три са важните неща в това изследване: първо, то е потресаващо скрупольозно, подробно, занимаващо се с 10 обекти на производствения роман, плюс множество съпътстващи произведения; второ, Мая Ангелова, успява да надмогне тесните литературоведски рамки и да достигне до действена антропология – през тези текстове тя разбира живота на социалистическия човек, набавяйки му нови и нови значения; стилът ѝ на моменти е зареден с такава подмолна ирония, която обаче не преминава в евтино присмехулство, иронията ѝ е друга, тя е ирония на разбирането. Третото достойнство на изследването е свързано с важността на бележките – те се явават отделен успореден текст – река от позовавания, странични ръкави на идеи, там личи ерудицията на авторката, излаза към нови идеи и сюжети... Това е една абсолютно затворена, завършена книга, която няма нужда от дописване.“

Мая Ангелова се върна назад към детството си, когато в семейната библиотека е имала производствени романи. Разказа за трудностите днес, когато никъде не могат да се намерят този тип книги. Голяма част от тях са били изхвърлени от окръжните библиотеки още през 90-те години. Тя благодари на издателството за полиграфическото бижу, което представлява изданието.

За книгата на Мира Душкова „Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази“ говори подробно литературният критик Юлиан Жилиев: „От началото на 90-те години по странен начин се възроди интересът към Константинов. Той е автор с трайно присъствие през целия 20-и век. Но чрез тази книга на Мира аз преоткрих неговата личност. Самото изследване започва с една цялостна рецепция на всичко, което е писано, казано и споделено за Константин Константинов. Това е много интересно и обемно като работа – да се съчетае авторското виждане с това на множество изследователи... Книгата анализира късните разкази от сборниците „Трета класа” (1936), „Ден по ден” (1938) и „Седем часът заранта” (1940). Изследвана е връзка с поколението на 20-те и 30-те години. Основните проблеми, свързани с текстовете на Константинов, са: пространство и време, морфология на образите, всекидневието. Именно в прозата си К. Константинов е големият предходник на всички автори след 40-те години. Без да е паметник, това е първата книга – основа за по-нататъшни изследвания.“
Юлиан Жилиев цитира анализ на проф. Симеон Янев, който преди години оценявал съпоставките на Мира Душкова между разказите на К. Константинов, Ем. Станев, Б. Райнов и Д. Димов: „Това е благодатна следа в българската литература, която тепърва трябва да се провери и да се види къде извежда – дали не е в същинската модерност и постмодерност на литературата, в която всички живеем.“

Мира Душкова поднесе няколко разяснения: „Наистина, тази книга не изчерпва проблема с творчеството и живота на К. Константинов – почти десетина години се занимавам с този голям автор. Сега го изследвам в литературно-исторически план. Защо книгата се казва „Semper Idem“? Това е негов псевдоним и означава „Винаги същият“. На корицата виждате негов оригинален портрет на, рисуван през 1926 г. от сестра му Донка Константинова. Този прекрасен портрет открих случайно в Сливенската художествена галерия и помолих да ми изпратят снимка на портрета, за да го ползвам за корица. Той е малко познат и е от младите години на писателя. Щастлива съм, че уж случайно избрах К. Константинов за тема на моя докторат, а постетенно се влюбих в него: изчела съм много-много текстове, написани за живота и творчеството му. Благодаря на моите редактори – Юлиан Жилиев и доц. д-р Руси Русев. Гордея се с подробния животопис, който съм включила, той би бил полезен на бъдещите учени: факти, които не съм засякла поне от два източника, не присъстват. За първи път споменавам неговата сестра Невена, която е загинала по време на бомбардировките в София през 1944 г.“