Курс по източно църковно пеене за начинаещи

Курсът за начинаещи по църковно пеене при храм "Св. Архангел Михаил" се радва на голям интерес. Под вещото ръководство на Мартин Димитров – псалт в църквите „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ и „Св. Архангел Михаил“ –  над 20 желаещи посещават репетициите всеки понеделник, за да се запознаят с красотата и спецификата на източното църковно пеене. Водени от желанието пълноценно, адекватно и достойно да участват в богослуженията, те споделят и трудностите, които срещат особено с изучаването на невменото писмо – доста различно от познатия на всички ни нотопис.

В източното пение за изписване на мелосите (мелодиите) се използва невмен нотопис. Той указва първата нота и всяка следваща е свързана с предходната посредством знак за повишаване, понижаване или запазване на тона. По този начин певецът извървява целия път до края на молитвата с цялото си внимание, опит и вътрешно устроение и така повежда и вярващите към духовната нагласа и внимание, необходими за общата молитва.

За разлика от западното изписване на нотите, невмите дават относителна свобода за интерпретация. Затова и не може да се разчита само на писменото наследство. Източното пение е живо предание. То се предава векове наред от учител на ученик и въпреки спецификата на всяка православна страна по отношение на нейните фолклорни особености, образец остава Константинополската школа, в която традицията на църковното пение е съхранена без прекъсване. В тази школа са се обучавали музикоучителите-певци хаджи Ангел Иванов-Севлиевеца, Неофит Рилски, Жеко Павлов (който дори е бил назначен за певец в храм „Св. Архангел Михаил“) и много други, успели да продължат и обогатят древната традиция.

За да се отговори на светостта на богослужбите, още през VIII век св. Йоан Дамаскин структурира подходящите напеви, като въвежда осмогласното пеене, където всеки глас насочва молитвеното настроение в определена посока – тържественост, радост, тъга – но тя може да се променя в хода на песнопението, например скръбта от разпъването на Христос бързо се заменя с радостта от Възкресението Му. Това богатство, специфичното звучене, орнаментиката на източните напеви допринасят за създаване на умилителна атмосфера, която да подпомага вярващите в тяхното общение с Бог.

След известен застой поради атеистичния режим в България, днес църковното пеене се радва на все по-голям интерес от страна на вярващите, които имат желание да участват активно в светите служби. Да даде Бог на всички начинаещи търпение и упоритост в това отговорно и нелеко дело!