Като мисъл на Бога

Проповед на иконом Василий Шаган в неделята на Отците от Първия вселенски събор – 5 юни 2022 г., храм „Св. Архангел Михаил”, Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днешната неделя, братя и сестри, е посветена, забележете, на светите Отци от Първия вселенски събор. Този събор е бил свикан от император Константин през 325 г., защото тогава се разпространила ереста на Арий, който бил александрийски презвитер. , Арианството отхвърля божественото достойнство на Иисуса Христа и Неговото равенство с Бог Отец. Затова императорът взел решение да се свика събор, защото всички християни изпаднали в смут относно този много важен въпрос. На събора дошли 318 епископи от целия християнски свят, между тях били св. Николай Мирликийски и св. Спиридон Тримитунски, там присъствал и св. Атанасий Александрийски, като млад дякон, придружаващ патриарха си. И за този събор император Константин после ще каже: „Това беше като мисъл на Бога – самият Свети Дух влезе в умовете на тези велики мъже, и те говореха според Неговата божествена воля”. Същото ще каже и св. Атанасий Александрийски: „Това беше слово Божие”.

Защо си припомняме всичко това? Защото Евангелието, което току-що прочетохме, макар че е много сложно за разбиране, свидетелства именно за това – че Христос, пратен от Бога, е Син Божий, и това трябва да се знае. В Своята молитва към Отца Той казва: „Тези, които Ти Ми даде, Аз ги просветих, но сега просвети и Ти Мене пред тях, тоест научи и тях, да знаят, че Аз съм Синът Божий”. Това е ключовият момент в днешното Евангелие. И е прав император Константин, като казва, че да познаеш, че Христос е Син Божий, е възможно само чрез Светия Дух. Затова и ние, просветени от Светия Дух, можем да разберем тази важна истина. Защото не би било възможно нашето освещаване, към което ние сме се устремили, без въплъщаването на Сина Божий, тоест без идването на Бог сред нас, за да ни освети и да ни възнесе към небесния наш Отец. Нямаше да бъде възможно спасението на човека, ако не беше дошъл Иисус Христос като Бог. Ние можехме да постигнем висока нравственост и различни дълбоки философски и морални познания, но нямаше да се случи освещаването.

След грехопадението на Адам и Ева, освещаването е възможно единствено, ако ние се съединим с Бога. И това съединение на човека с Бога е станало именно във въплъщаването на Христос. Той като Бог стана човек и в Себе си съедини човека с Бога. Той се явява като истинския корен, необходим, за да възроди отново човека, за да постигне освещаване и обожение. Защото ние сме призвани да станем като Бог, но това е възможно, ако приемем Неговата благодат. Само по благодат можем да станем като Бог. И в това призвание е основният път на човека. Не в моралното и нравствено извисяване, а в постигането на единството с Бога и освещаването. То започва чрез нашето очистване от греха, чрез просвещаване на нашия ум, насочвайки го към Бога и Неговото познание. Едва като просветим своя ум, можем да приемем Светия Дух в своето сърце и да познаем, че Христос е Син Божи. Тогава може да се случи и нашето освещаване, нашето обожение.

Може да изглежда сложна и трудноизпълнима задача, и това наистина е така, но друг път нямаме. Ние сме призвани да усвоим тази истина, да усвоим тази благодат. И ако светите Отци от Първия вселенски събор, просветени от Светия Дух, утвърдиха истината за Христос в осемте члена на Символа на вярата, тоест ако тях Той така просвети, то тогава ние, които сме след тях и приемаме учението на Първия вселенски събор, следва да тръгнем по същия път на просвещението – разбира се, чрез Светия Дух. В това е нашето призвание, но също така в това е и благодатното изправяне, тоест промяна на човека – истинска метаноя на ума. Затова нека Бог да ни помага, братя и сестри, по молитвите на светите Отци от Първия вселенски събор, чиято памет днес честваме. Амин.