Какво е енория?

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята след Богоявление – 10 януари 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Честит празник, братя и сестри!

Днес е неделя след Богоявление, когато празнувахме кръщението на нашия Господ Иисус Христос. Всъщност отминаха големите празници, в които ранната Църква е посрещала Христос като Слънце на Правдата, и днес чухме Евангелието, в което Христос призовава всички, като казва: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно”.

Преди Христос да излезе на проповед, св. Йоан Кръстител призоваваше хората по същия начин, като ги кръщаваше в река Йордан, казваше също: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно”. И казваше строго: „Секирата вече лежи при корена... и всяко дърво, което не дава добър плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня”. И ето че Христос, след като Йоан бил пленен, преди да му бъде отсечена главата, излиза на проповед и казва същите думи, но по един по-друг начин. Неговата проповед не е изобличителна, пророческа, каквато виждаме при Йоан Кръстител, а проповед, в която Той наставлява като един добър баща, като учител, с която Той лекува и изцерява душите на хората. Затова казва: „Блажени са бедните духом, защото тяхно е царството Божие”.

Св. Йоан Златоуст, когато тълкува тези думи на Христос и началото на Неговата проповед, казва: „Сатаната навремето съгреши с голяма гордост, като искаше да стане като Бог, тръгна против Него; със същия грях съгреши и Адам, който искаше да бъде като Бог, но без Бога, и изгуби рая”. И до ден-днешен хората грешим по същия начин, със своята гордост, като мислим, че можем да живеем без Бога, че можем да сме хора без Бога, но това наше желание винаги свършва с тотално съкрушение, с тотално падение, със смърт. И ако Адам много бързо осъзна цялата болка от своето падение и плачеше за изгубения рай, то ние продължаваме, закоравели в своето неверие, да вярваме в себе си и да мислим, че ние можем да постигнем живота, за който жадуваме. И точно поради тази причина Христос идва и като свидетелства за това, че се приближи царството Божие, казва: „То ще бъде за тези, които са бедни духом”.

Какво означава „бедни духом”? Св. Йоан Златоуст казва, че бедните духом са тези, които са смирени и съкрушени по сърце. Тоест не тези, които са малодушни в своето смирение и нямат никаква решителност, а тези, които в жаждата си за истинския живот са разбрали, че той е възможен само от Бога. Смирението е това, да признаеш, че Бог е животът, Той дарява живота, и всеки съвършен дар всъщност идва свише, от Бога.

Когато вярваме в Христос и вярваме в Неговата проповед, трябва да знаем, че няма християнство без Църква. Защото днес мнозина вярват, но Църквата я признават само като институция, дори повече – че тя е отегчила всичко и едва ли не е поставила бариери между човека и Бога, тъй като, както вярват, той може да общува без посредник с Христос... Но всъщност не е така, Църквата не е институция – Църквата е самият Христос. И ние, които, според думите на апостола, сме „тяло Христово”, сме членове на Тялото, на което глава е Христос. Събрани в едно Тяло, за да бъдем едно, както Той е пожелал, подобно на светата Троица, всъщност ние сме призвани да живеем истинския живот в Църквата, тоест в единството с Христос, в единство с Тялото, на което Той е глава, а всеки един от нас е призван да бъде член на това Тяло. Но как се случва това и знаем ли какво е енория?

Цялата проповед вижте в прикачения видео файл: