Как да си носим кръста?

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделя Кръстопоклонна – 4 април, 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна

Кръстът е безумие за тези, които гинат, а за тези, които се спасяват, за нас, е сила Божия (вж. 1Кор. 1:18).

Братя и сестри, днес е Неделя Кръстопоклонна, в която Църквата издига кръста и го поставя в средата на поста като оръжие на нашата победа, на Христовата победа над греха и над смъртта. Светата Четиридесетница е време за нашето утвърждаване в духа на истинското благочестие. Това е време на въздържание, време, в което се учим на търпение и смирение, време, в което се учим да следваме Христос и Го избираме като основен път, време, в което очистваме своите души с нагласа да се издигнем към небето. И ето, в средата на това време Църквата ни свидетелства за кръста, който е сила Божия за тези, които се спасяват.

За мнозина той наистина е безумие, понеже и в древността кръстът е бил най-срамното оръжие за наказание на най-големите престъпници. И те са били издигани на кръста, подобно на Христос, Който, за съжаление, не е бил признат от тогавашните хора като Син Божий и Спасител – а като престъпник. И те са Го издигнали на кръста…. Но с това издигане на кръста се е случила истинската победа – над греха и над смъртта! Както казва св. ап. Павел: „ Да ми даде господ да се хваля с кръста, на който светът е разпнат и аз заедно с него” (вж. Гал. 6:14).

Точно поради тази причина в днешното Евангелие Христос ни казва: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (вж. Марк 8:34). Какво означава „който иска да върви след Мене”? Това означава, братя и сестри, че за тези, които са осъзнали преходната гибелност на този свят и са пожелали да намерят истинския живот и да се очистят от своите гибелни грехове, за тези Христос се явява като път, истина и живот… И ние можем да тръгнем след Него, ако поискаме. Но за това, казва Той, трябва да се отречем от себе си и тогава да Го последваме… Какво означава „да се отречем от себе си”? (…) Това означава да отхвърлим от себе си всяко непорочно дело, всякакъв грях, всякаква нечистота – да оставим греховния човек, да се отречем от него, за да видим в себе си първоначалната непорочност, с която Бог ни е сътворил… И ето, отричайки се от греховния човек, ние сме призвани да вземем кръста си и да следваме Христос. А „да носим своя кръст”, означава да се опитваме с търпение да понасяме всичките теготи на своите вътрешни духовни борби, които водим в желанието си да се очистим от греха. (…) В тази борба мнозина от нас буквално разпъват себе си, само и само да се запазят в чистота, само и само да се явят като победители на страстите и греха и да насочат своята воля по волята на Бога, а не в своеволието. (…)

Ако имаме любов към Бога, казва св. Йоан Богослов, и ако с ме Го избрали в любовта си като истина и живот, няма да имаме никакъв страх. Защото животът в Христа е живот към спасение – ние се спасяваме чрез разпнатия Христос, на когото въздаваме слава сега и вовеки веков. Амин.

Цялата проповед чуйте в прикачения файл: