Как Бог се ражда в наши дни?

Проповед на протойерей Михаил Манев на Благовещение – 25 март 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Вести биват много, ала благата вест е онази, която ти носи радост, която ти носи утеха. Благата вест е онова, което ти чакаш със съкровение, с мечтание, с трепет – тази вест, която изведнъж променя целия ти живот. (...) И от този момент нататък ние се доверяваме на Бога и Му се отдаваме изцяло... И ето тук идва въпросът „Как” – как да се доверя на Бога? Как аз да родя Бога? Аз – оскверненият, недостойният, злобният, разбойникът. Как аз мога да се доверя на нещо, което не виждам?

И тук светите Отци ни говорят, че Бог не е невидим, а ние Го не виждаме. Защото Бога като образ Го има във всеки един от нас. В човека до нас, онзи, когото срещнем, и онзи, когото подминаваме, онзи, на когото се подиграваме, или онзи, когото одумваме, онзи, когото пренебрегваме – ето той е Бог. И чрез него идва и Божията воля до нас. Защото ти, като обикнеш Бога и Му се отдадеш изцяло, идва моментът, в който трябва да обикнеш и ближния. Ближния – като себе си. Защото той е по-важен. И първата стъпка в тази любов към ближния е да го видим и да го чуем.

Това с чуването ни е голям проблем. Виждате как хората водят непрекъснато монолози с другите хора. Те не ги чуват какво искат, не обръщат внимание какви са техните нужди, не, те си мислят за себе си, колко са велики и как ще кажат нещо, което ще ги направи още по-велики. Не чуват какво им казват – това, че Бог срещу тебе ти казва как да си спасиш душата. Бог, Когото ти търсиш и викаш, е слязъл и ти казва: „Обикни Ме! Бъди мил с Мене! Не обръщай толкова внимание на собствените си страсти и чувства, а обърни внимание на онзи, който има нужда да му кажеш, че го обичаш”. (…) Защото иначе Бог си тръгва. И в нас остава да откликва ехото на нашето себелюбие… След това идва моментът на покаянието. Когато се изправим сами в тази пустош и видим колко сме били глупави и самонадеяни. (…)

Ето че Богородица ни показва как да живеем – да се отречем от себе си… Тя се доверява на Бога и знае, че Той няма да допусне нито един от нейните страхове да се сбъднат. Ето какви и ние трябва да бъдем – да бъдем богородци. Уникална възможност. Всекидневно ни се дава. И естествено, според нашите сили, всекидневно я пропиляваме. Ала не трябва да се отчайваме. Това трябва да ни е за поука. За да може на другия ден да започнем да чуваме какво ни говорят хората – да отстъпим от нашето его и да дадем шанс на Бога да бъде в нас. (...)
Цялата проповед чуйте в прикачения видеофайл: