Печатарят

За 11 май, когато Църквата отбелязва паметта на светите братя Кирил и Методий, специално за Архангел.бг, авторката на историческия роман „Печатарят” Силвия Томова ни изпрати откъс от него

Силвия Томова е автор на два сборника с разкази („Добър ден, Р.“, „Черни маслини и двама мъже“) и на романите „Кожа“ и „Тит от Никомедия“. Носител е на първа награда от Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2007) и приза „Книга на годината“ на академия „Либер“ (2010). Нейни разкази са превеждани на хърватски, полски и белоруски. Премиерата на „Тит от Никомедия“ на сръбски език през 2013 г. стана част от културната програма по отбелязването на 1700 години от подписването на Миланския едикт в гр. Ниш.

„Печатарят“ е третият роман на Силвия Томова, с който тя категорично утвърждава мястото си в съвременната българска литература. Сериозен исторически роман, който ни пренася в едни от най-тъмните за България години, за да възкреси от мрака на XVI век образа на българина Яков Крайков, ренесансов човек и първият български печатар.

От брега двамата дочуха мъжки гласове и бавно се отправиха към тях. По това време едва ли имаше свободни гондоли, но морето бе красиво, дори и да не можеш да го пресечеш.

- За първи път чувам, че венецианските тлъсти гълъби символизират любовта – Лучия го бе хванала под ръка, а в другата държеше кутията с изображението, което взриви настроението на гостите на Йеролим – Те са толкова мързеливи и, честно казано, досадни…

- Казват, че дожът, но не помня точно кой, е донесъл гълъбите от Крит, подарил ги е на своята съпруга и оттогава те не са напускали лагуната…

- Затворници на любовта! 

- На остров не е трудно да се почувстваш затворник… Може би аз съм единственият в републиката, който никога не си е представял, че ще остане по-дълго тук.

- Винаги можеш да си тръгнеш, да се върнеш в Камена река…

- Камена река, а и Коласия бяха опожарени отдавна, Лучия.

- Не искам да слушам за пожари, моля те. Дори морето не може да ни помогне, ако ни сполети такова бедствие… Ще се изпарим като дим заедно с всички тези катедрали, натруфени палати и позлатени кули. И венецианското лъвче ще изгори, освен ако не реши да изостави хората си и отлети. Този град се обитава от полухора - полуриби, а символът му е лъв! И то с криле! Само аз ли виждам иронията в това?

Лучия отново прихна да се смее и Яков по-силно стисна ръката й.

- Какво знаеше за Венеция преди да дойдеш?

- Тук, скъпа ми Лучия, е била счупена завинаги триезичната догма. Константин Кирил се е изправил срещу папата и е отвоювал правото и на нас, които не сме евреи, гърци или латини, да четем писанието на собствения си език.

- Кажи ми нещо на този език!

- Твоето име е Светлина.

- Повтори.

- Свет-ли-на!

- Све… Много ми е трудно. А и ако го кажа на твоя език слънцето ще изгрее преждевременно. Ще променим хода на сътвореното и ще бъдем погребани директно в ада.

- Лучия!

- Искам да прочета повече за този Кирил?

- Константин Кирил Философ.

- За него.

- Ще го отбележа в „Часословец“-а, на датата четиринадесети февруари ще напиша „Свети Кирил Философ, учител български.“

- А досега не е ли било така?

- Досега и в книгите на Божидар и сина му Виченцо пишеше „Кирил Философ, учител славянски.“

- Харесвам това у теб…

- Кое?

- Много си горд!

- Нямам избор.

Двойката се качи в единствената свободна гондола, а щом седна Яков потопи ръка във водата и напръска с нея лицето си.

- А сега аз ще ти кажа нещо, всезнайко.

- Кажи ми, че ме харесваш, че ме обожаваш, че не би могла да посрещнеш утрото, ако аз не съм до теб.

- О, стига…

- Добре, кажи ми.

- Свързано е с езика.

- Какво за него…

- Знаеш ли на какъв език са говорили Адам и Ева? И, моля те, не ми повтаряй наученото от книгите. Не е сирийски.

- А какъв е…

- Ева, която е била почти толкова красива като мен…, а и Адам, който е бил почти толкова хубав като Аполон… - Лучия отново се разсмя – Исках да кажа като теб… Та, Адам и Ева, тази красиви хора, отдадени един на друг, и преди да бъдат изгонени от Рая са имали дрехи от кожа. Нали така?

- Точно така. Разказвай…

- Но хора като тях са нямали нужда от език, на който да общуват, всезнайко Яков.

- А как са си говорили?

- Чрез… кажи ми пак моето име на твоя език.

- Светлина!

- Точно така.

- Аз не говоря твоя език, езика на твоя Кирил, но кожата ми общува с теб също както Адам е общувал със своя бог, а Ева със самия Адам.

- Лучия, това е ерес.

- Ерес е всичко, просто Яков, което отделя хората от…

- От?

- Един от друг.

- Не се отделям от теб.

- Българин еретик!

- Просто Яков! 

Малко по-късно устните на Лучия се откроиха на фона на запалената свещ в дома на Яков. Отблясъците от перлите върху ключиците й се разпиляха на фона на широко отворения прозорец, а пламъкът изчезна, повален от дъха й.

Из "Печатарят", издат. "Жанет 45", 2015