
„История славянобългарска” с първо издание на украински език

„История славянобългарска” на преп. Паисий Хилендарски вече има своето първо издание на украински език. То беше представено на 22 март 2024 г. при откриването на Украинската библиотека в Българо-украинския център във Варна на ул. „Кавала“, № 20. Автор на превода и на коментарите и илюстрациите към него е Олена Грицюк, бежанка от Чернигов след началото на войната на Русия срещу Украйна.
Олена е архитект по професия, но се изявява и като поет и художник. Член е на Националния съюз на архитектите в Украйна, на Всеукраинския творчески съюз „Конгрес на писателите в Украйна” и на асоциацията на художниците „Деснянска палитра”. Родена е в Кривий Рог, учи в Чернигов, следва архитектура в Днепър. След дипломирането си се обучава и в Киев. Работила е като главен архитект на проекти за жилищни и обществени сгради в Киев и Чернигов. Има разработени архитектурни концепции за паркове в различни градове на Украйна. Проектът, по който работи преди началото на войната, е Програмата за развитие на Черниговските паркове за периода 2021-2031 г. Автор е на седем сборника с графики и поезия („Мандри за щастям”, „Сказки для взрослых”, „Киммерийские химеры”, „Несамовите Озеро”, „Молодик“, „Білінгва”, „Седьмая – птичьим языком”). Участвала е в множество колективни и самостоятелни изложби с графика и живопис. Илюстрирала е книги на други автори.
След нападението на Русия срещу Украйна на 24 февруари 2022 г., през март и април руските войски обсаждат и обстрелват Чернигов. Олена успява да изведе възрастните си родители от града и пристигат в България. След идването тук тя е доброволец сред бежанците. Усилено изучава български език и не спира да твори. Написва и илюстрира книгата „Чернигов – 2022. Войната през цивилни очи”, издадена през лятото на 2023 г. от издателство „Ранок”. Представя я на всеукраинския панаир на книгата „Bookfest” през м. септември заедно с проекта за превода на „История славянобългарска”. Две украински издателства проявяват интерес, но заради войната финансирането на проекта в Украйна е невъзможно.
Олена решава да опита да издаде книгата в България. За съжаление и петте издателства, към които се обръща, не проявяват интерес към труда ѝ. Тогава тя започва да събира дарения, а накрая допълва останалата част от сумата за изданието с лични средства. Така в началото на 2024 г. издателство „Журфонд” в Днепър отпечатва първото издание на Паисиевата „История” на украински език.
На представянето на книгата във Варна Олена сподели, че е научила за св. Паисий и „История славянобългарска” почти случайно, но се е заела с превода съвсем неслучайно и не само защото все още няма такъв на украински език. Концепцията на изданието има по-дълбок смисъл. Своя труд авторката нарича не превод, а „препис (список) на украински по време на война”. Според нея:
„Тази книга е много важна като първи текст на борбата за независимост и свобода. Паисий е първият будител на България, съвременник на украинския Сковорода, има паралели и с Шевченко… Паисий е ценен за нас и като духовна харизматична личност, която носи победа и независимост на свой народ, пазител на паметта и устремен към бъдещето. За украинските бежанци в България преводът на Паисий може да бъде ключ към разбирането на българската култура, манталитет, нещо, което ще им помогне да започнат да се ориентират, но не и да се асимилират. Илюстрациите и коментарите служат за същата цел.
Книгата не е в традицията на академичните научни публикации, а в традицията на средновековните преписи на ръкописи, което предполага добавяне на нова информация и орнаменти от преписвача. Затова в изданието тук на дясната страница на всеки разворот е преводът на текста, а на лявата страница съм добавила илюстрация и коментар. В коментарите има поетични фрагменти или просто споделени мисли за опознаването ми на България, за езика, за историята, за Паисий, както и впечатления от бежанския живот. Илюстрациите са стилизирани като средновековни миниатюри, обвързани са с коментарите и текста на превода, изобразяват портрети на български, сръбски, киевски владетели и светци, има орнаменти и сюжети, свързани с живота на балканските народи.
Преводът е направен от отпечатания оригинален текст на Паисий от старобългарски (изд. от 1914 г., Държавна печатница, С. - бел. ред.), с максимално запазване на стила на автора и пълно съответствие на значенията на думите, с някои промени в пунктуацията за улесняване на четенето от съвременните читатели.“
Засега Олена предвижда да изпрати книгата до университетските библиотеки в Украйна, но смята, че освен за студенти филолози и изследователи на българската история, тя би представлявала интерес и за по-широк кръг читатели: украински бежанци в България, етнически българи в Украйна, всеки, който се интересува от историята и културата на България, или прото почитатели на графиката.
Един екземпляр от изданието получи и Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков”, чийто представител присъстваше на събитието в Българо-украинския център.
При проявен интерес към изданието - за контакт с Олена Грицюк: – vamdom8@gmail.com
Немногословен ерудит
Цариградският патриарх Фотий е първият средновековен библиограф и може би първият рецензент с света. Основание за тази оценка е съчинението му „Мириобиблион” - опис и анотации на прочетени от него книги...
Двадесет и петият час
От мига, в който човекът бива сведен до технико-социалната си стойност, може да му се случи какво ли не. Той може да бъде арестуван и пратен в лагер, убит, принуден да върши всякаква работа – заради някакъв петилетен план, в името на подобрението на расата или на други цели...
Думи за свети патриарх Евтимий
Патриарх Евтимий е ключова фигура от края на една епоха (падането на Търновското царство през XIV в. и края на българската свобода). Зад всяка историческа фигура обаче се крие жив човек: с мащаба на своя дух и неуловимостта на сянката си. Как обаче да го съзрем?...
Какво се случва в центъра

Алтернатива, февруари 2025
В новия брой на „Алтернатива”. Как да обичаме, без да изискваме, без да се опитваме да подчиняваме ближния на своето его? Христос ни е дал много примери за истинска любов в Евангелието... Остава нашето участие - да Му се доверим...

Коледарско благовестие
В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен... И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост... защото днес ви се роди в града Давидов Спасител...

Инициатива за изграждане на десетметров светещ кръст
Нека подкрепим инициативата на храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ в кв. „Владислав Варненчик“ и Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ за изграждане на десетметров светещ кръст!
Нашата вяра
Последователността на степените на духовното издигане от греха до богопознанието и обожението
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Милосърдие
Св. Максим Изповедник за милосърдието и любовта
Православна църква почита чудотворната икона на Богородица „Радост за всички скърбящи”
Събития
Открива се учебната година в Школата по иконопис
Седмица на православната книга - 2024
Програма на Седмицата на православната книга (4-10.11.2024 г.)
Интервю
Суеверията и суетата са излишни пред Бога и ни отдалечават от Него
За Христос и рая, за Дон Кихот и свободата
На Богоявление се освещава водата, която е в основата на всичко
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Хлябът на живота” – изяснение на Божествената литургия, т. 1