Истината живеела в него

Проповед на протойерей Михаил Манев на Рождество на св. Йоан Кръстител – 24 юни 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Евангелският откъс, който се чете днес по време на Литургията, е началото на Евангелието от Лука, с обяснението защо го пише и кой е св. Йоан Кръстител. И виждаме как Бог промисля за този наш погибелен свят. Какви ли неща не направи, какви ли пророци не изпращаше, и светии... Но той човекът, като е неразумен, трудно му увира главата, докато не дойде моментът и не се преобрази животът му.

Ето, свети Йоан не просто се ражда от мъж и жена, той се ражда чрез Божията благодат – от стари хора, които вече са загубили всяка надежда да имат деца, защото биологичното им време е отминало. И когато Захария е до престола и му се явява Ангелът, той не може да повярва, че ще му се роди син. Същото се получава и с Авраам, когато Ангелът му казва, че Сара ще роди, след като той е на сто, а тя на деветдесет и шест... То неверието си е неверие. Логиката ни показва, че такова нещо досега не се е случвало. И забравяме, че Бог може да го направи, да обърне реда на нещата. Защото е в Негова власт. И стогодишна жена може да роди. Така изпраша и свети Йоан – „да подготви народа”.

Но да се подготви един народ, не е лесно. Особено ако е така вироглав като иудеите или като нас. Да се подготви един такъв народ за приемането на Христа, може да стане само по много убедителен начин. Едва когато Ангелът, облечен с кожа, който не пие вино и сикер и се храни с див мед, застане сред тях и каже: „Покайте се, защото се приближи царството Божие”, когато те видят този неземен човек, когато осъзнаят, че нещата, които вършат в живота си, са безпочвени и безнадеждни, едва тогава може да се променят. Затова идва той – да ги подготви.

Животът на св. Йоан Кръстител не е лек. Захария е убит от войниците на Ирод, които търсят детето му, да го убият. Знаете, че когато Младенецът се ражда и мъдреците не се връщат при Ирод, да му кажат, Кой е, тогава той заповядва да избият всички младенци под 2 години. Йоан Кръстител бил шест месеца по-голям от братовчед си Иисус. Майка му го крие известно време в пещера в пустинята, но умира, тя е жена на възраст. И тогава си задаваме въпроса, кой го е хранил това дете? В Преданието се говори, че Ангели слизали и му давали храна, докато дойде време сам да започне да намира храна в пустинята.

Този човек не е бил просто роден от похот между мъж и жена, а още от утробата на майка му Дух Божий е бил върху него. От този момент нататък този Дух Божий укрепва цялата му душа и той бил безкомпромисен. Там нямало как да каже на черното „бяло”, или „то това е малко сивичко”... „а бе то не е чак толкова грешно човек да излъже, от тая, благородната лъжа”... То може да е много благородно, човек да лъже – ама на Бог не му харесва. Той е казал просто: „Не лъжи”. Не може да скриеш истината. Или истината живее в тебе и нямаш лъжа, или лъжата е част от тебе и нямаш истината. Каквото си избереш.

И той бил безкомпромисен и застанал пред Ирод и казал: „Не е добре да вземаш жената на баща си за своя жена”. Защо го прави? Не е ли могъл да се обгради с богати хора и в някоя къща там да събира хората около себе си?... Ала не това е била мисията му на тоя свят. Той дошъл с мисия – да прави пътеките прави за Онзи, Който иде след него. В тези прави пътеки няма място за къща, няма място за лъжи. В тези прави пътеки е трябвало човек да казва истината, безкомпромисно. То и няма как да направи компромис, защото истината живеела в него.

Ето ни и нас, застанали в храма – вече вървейки след Христос, колко компромиси правим с нашия живот. Нали? И „най-хубавото” нещо е призивът, всички да бъдем толерантни към злото. Така де, да не му се противопоставяме, да го толерираме, да го поддържаме – да не обръщаме внимание на хомосексуализма, да не обръщаме внимание на лъжата в тоя свят, на кражбите да не обръщаме чак толкова внимание, да се смирим малко, да сведем глава и да не казваме, че този или онзи крадат или лъжат, че този или онзи мамят, да не ги казваме тези неща... трябва да бъдем толерантни... И нашият живот става само лъжи и измами. В един момент вече гледаме как нашите деца стават още по-толерантни, отбягват всяко добро, не желаят да ходят по стъпките на Бога, защото това им е твърде чуждо. А чуждо е, защото не са го виждали в нас.

От толкова много толерантност изведнъж забравихме какво е истина. И сякаш няма кой да дойде и да ни каже: „Покайте се, защото приближи царството Божие! Покайте се, рожби ехидни.” Но ето, в този ден, в който честваме рождението на светия пророк предтеча и кръстител Йоан, идва време да чуем неговия глас, който ни призовава към покаяние, за да можем да се вразумим. Да можем да постъпваме не както ние искаме, не както искат хората около нас, както иска обществото, а така, както иска Бог от нас. Защото този път е правият.

Това, да тръгнеш по хорските пътеки, е нещо много меко, удобно и гладко, ала не е спасително. Да ходим по Божиите пътеки, е нещо трудни, нещо, което ще ни донесе скръб, ще ни донесе печал, когато виждаме хората как се отдалечават от Бога и как всяка наша дума превръщат в присмех и хула срещу Него, срещу нас. Ала такава ни е мисията – да го променим този свят и да подготвим пътя на Христос за Неговото второ пришествие. Амин!