Истината е живот вечен

Проповед на протойерей Михаил Манев в Неделята на светите Отци от Първия вселенски събор – седма неделя след Пасха. 31 май 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Възлюбени в Господа народ Божий, избрани съсъди на Светий Дух,
Ето че вече седма неделя мина от Христовото възкресение. И в тази неделя ние чуваме първосвещеническата молитва на Христа малко преди да бъде хванат, бит оплют, поруган и разпнат, за да придобие нас, Неговия народ, със Своята кръв. Жертва велика, жертва неповторима! От този момент нататък ние, хората, не можем да Му дадем нищо повече от това, което Той е дал за нас. Но както чухме н тази молитва, Той се моли за нас, да бъдем ние едно така, както Той и Отец са едно.

Срещу злото е много трудно да се борим сами. Срещу злото е много трудно да се изправим и да победим, защото то е многоòбразно. Затова и Църквата ни учи, че срещу злото можем да се изправим само ако сме единни, само ако сме заедно – за да може да кажем каква е истината, да изявим каква е волята на народа Божий. На онези, които са част от Христа и черпят силата си от Него. Онези, които ние именуваме Църква. Онези, които се именуват с името християни.

Такава е днешната неделя. Неделята на Първия вселенски събор. Неделята, в която честваме паметта на 318 свети отци, които се явили там, за да изявят истината. Да кажат, дали е вярно учението на Арий, който говори, че Христос е творение, макар и първо, а не Син Божий, както Той сам се именува, и че майка Му е Христородица, а не Богородица. (…) Да защитят истината, която хората да възприемат.

Ние толкова говорим за истината, че изведнъж забравяме каква е тя. А истината е живот вечен. Това, което и Христос казва: „живот вечен е да познават Тебе, Истинния Бог, и пратения от Тебе Син Божи” (вж. Йоан 17:3) И ние, когато се стремим към живот вечен тук, забравяме, че това е временно… Винаги има някаква причина за кончината на твоята биология, ала това, да нямаш живот вечен, е твой личен избор – когато ти си избрал да не вярваш в Бога, да не живееш според Неговите заповеди, да не Го познаваш.

Ето това познание е най-странното. Бог, Който е над света, извън него, е едновременно част от този свят. Бог, Който е извън времето, е едновременно част от времето. Бог, Който е настояще и минало, и бъдеще. Бог, Който е необхватен, как ние може да Го познаем?! Как можем да разгадаем тази божествена истина?

Като бъдем едно. (…)

Църквата е гонена още в началото и е преследвана. И колкото повече мъченици има в Църквата, толкова повече вярващи има в нея. Чрез мъчениците Бог се проявил в този свят и се докосвал до сърцата на хората, всички ония, които изповядвали, че Той е жив. Ала злото, като не може с това да унищожи Църквата, тогава решава да я разцепи отвътре, да я разедини. И се намират слаби люде, които заместват истината с лъжа.

И как да намерим пътя? (…)

Тогава св. Константин Велики, виждайки тази трагедия в Тялото на Христа, в Църквата, свиква Първия вселенски събор. И там, в своята единност, те заявяват истината. Раждат я. С мъки, с болки, с чудеса. Защото да роди истината и да познае Бога, е способен само човекът, венецът на творението. Само ние можем да формулираме понятия като вяра, като единосъщен. И то така, че да ги разбират всички след нас. Затова тази истина не е моя и твоя, тя е нашата истина – онова, което ние можем да родим в единство. (…) 
Цялата проповед чуйте във видеофайла: