Леля Таня разказва за иконата „Успение Богородично” в храм „Св. Николай”

Преди години, още когато работех в Радиозавода, а аз бях там 22 години, изведнъж казаха, че ще съкращават целия завод. Малко по малко, на етапи съкратиха всички.

Тогава иконата „Успение Богородично” беше тук, от тази страна. Аз идвах при нея и се молех. Беше време, когато правех първите си стъпки в църквата. Идвах и се молех, молех, молех, забравях, че се моля за себе си, и започвах да се моля за всички. Да не ги съкратят, да има работа за всички. И така почти всеки ден минавах и се молех пред тази икона. И в един момент гледам: едното й око се отвори. Както бях тук пред нея, казах: „Господи, тя ме чува и ме вижда”. И се разплаках, разплаках се.

После излязох вънка на пангара, там продаваше свещи една арменка, Ева. В този момент там беше също и Димитър Митев. И им казах всичко. Той ми каза: Запази го в тайна. Аз стоях, стоях и си тръгнах към къщи.

По пътя плача и се чудя как да го запазя в тайна. Не мога. Връщам се вкъщи и казвам на всички. Децата бяха 15-20-годишни, аз на четиридесет. Мъжът ми отвърна: а, така ти се е сторило! Дали така ми се е сторило, или не? Аз зная и не зная. Обаче: през тези години на голяма безработица, в нашия дом не усетихме нито безработица, нито нямане. Майката Богородица показа своето благословение.

Още помня как цялото ми тяло отмаля и изпаднах в състояние на умиление и трепет. Но да не си помислите кой знае какво за мен сега. Бог на всички дава по нещо.

После разказах на отеца, той ми каза, че мислел да изважда тази икона от храма. Но се отказа и предложи да я реставрираме.