Проведе се областният етап от конференцията „Хуманизъм и вяра” във Варна

На 15 февруари 2020 г. в Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил” във Варна се проведе областният етап  от Националната конференция „Хуманизъм и вяра”. Тя се организира от Министерството на образованието и науката съвместно със Синдиката на българските учители с цел да се представят добри практики в преподаването на Религия-Православие. Областните етапи се провеждат в цялата страна през м. февруари. Регионалните етапи са през март, а през април победителите от регионалните кръгове ще се представят на Националната конференция в София.

Областното представяне във Варна се проведе с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. От негово име иконом Василий Шаган приветства организаторите и участниците в събитието и сподели с тях своята гледна точка по предложената тема на конференцията:

В човешката култура до днес има много големи постижения. За да се спре съвременният човек на християнските добродетели, би трябвало по някакъв начин да бъде завладян така, че наистина да намери във вярата това, което той може да осъществи в себе си. Казвам това, защото наистина вярвам, че добрите неща са толкова много в света, че ние понякога в своето своеобразно високомерие не си даваме сметка колко добро се случва извън рамките на Църквата. В изобразителното изкуство, в литературата, в киноизкуството, във всякакви други човешки постижения. И всичко това добрите хора го правят с хуманистични цели.

И днес, след като виждам, че конференцията е наречена „Хуманизъм и вяра”, аз съм доста оптимистично настроен. Оказва се, че хуманизмът, на който се гледа нарицателно в днешно време, може да бъде осмислен чрез вярата. Вярата, която свидетелства за човека, че той е призван да участва във вечността. Защото едно е хуманизъм в рамките на земното битие, а друго е хуманизъм във вечна перспектива. Нали разбирате!? Вечната перспектива предполага  за хуманизма и за човека, нещо много по-вдъхновено. Това значи да настроиш човека да живее и да твори за вечността. Вечността дава възможност на човека да твори много по-широко и да изгражда себе си предвид тази вечност.

Достоевски е казал, че този, който не вярва във вечността, на него всичко му е позволено. Ние трудно усвояваме тази формула, защото, за да живееш и да вярваш във вечността, също трябва всичко да ти е позволено. Стига да знаем и да си позволим само тези неща, които са полезни, както казва св. ап. Павел. И ето, вие сте призвани да предадете на децата, които могат да разберат, как да творят за вечността такива неща, които са полезни. Как ще го направим това? Трудно е и тепърва трябва на този терен по някакъв начин да се мисли, да се работи, да се създават нови средства и методи. Но дали това е начинът? Аз си задавам този въпрос много отдавна – и като свещеник, и като баща – и  мисля, че не само това е начинът. Ние можем да създадем прекрасни учебници, да измислим методи и средства, но нямаме ли дух, който да ни ангажира нас лично да работим, държейки децата за ръка, нищо няма да се случи. И много практики, световни в това число, са го показали.

Много е важно да бъдем отворени и ангажирани – Какво да направя аз, за да стане по-добре? Ако имаме такъв ангажимент, тогава ще се случват нещата. А ако чакаме само от Министерството, да се случат, ще бъде трудно. Защото вдъхновенията, които идват свише, трудно се случват навсякъде. И дано Бог да ви дава такова вдъхновение – и в днешната работа, и във вашата всекидневна работа с децата. Допитвайте се до своите свещеници, Църквата е мястото, където чрез Светия Дух се получават вдъхновенията. Религиозно възпитание без Църква не е възможно, както не е възможно и християнство без Църква. Но тъй като в светската държава за доктриниране не трябва да се говори в училището, то трябва да се намерят онези начини, чрез които ние така да вдъхновим децата, че те, гледайки своя учител по религия, да кажат: „Да, сигурно има Бог и аз също може да се замисля за това”. Защото всичко в края на краищата е личен акт – на приемане или на неприемане. Бог да ви благослови!

Организатор и водещ на събитието беше г-жа Румяна Лазарова, старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия в РУО-Варна. В този първи кръг на конференцията в Духовно-просветния център се представиха 15 учители и ръководители на групи, в които се изучава православно християнство под някаква форма – в детските градини, в начален етап, в прогимназиален етап и в гимназиален етап. Някои от тях споделиха и практиката си като учители в неделните училища към храмовете във Варна.

Разбира се, най-голяма беше групата учители, ръководещи школите „Православни християнски ценности и традиции” към ЦПЛР-ОДК Варна, които имат вече дългогодишна практика. Неслучайно трима от тях заеха призовите места в своите възрастови групи: Цонка Дечева – добри практики в детските градини, Стойка Димова – добри практики в начален етап, Владимир Николов – добри практики в гимназиален етап. Четвъртата награда – добри практики в прогимназиален етап, получи Дияна Янчева за презентацията на работата си с децата от тази възрастова група в  неделното училище към храм „Св. Атанасий”, Варна.
Всички учители получиха грамоти за участието си и папки с материали от конференцията.

 Очакваме през м. март победителите от останалите областни кръгове в региона да споделят добри практики от своята работа в областта на духовността и нравственото възпитание на децата и учениците. Този втори етап отново ще се проведе в ДПЦ „Св. Архангел Михаил” и се надяваме целта на организаторите да бъде постигната – до последния кръг на конференцията в София тези добри практики да се разпространят и да достигнат до всички, които искат да се занимават в тази област. И най-важното – да се намери начин да достигнат до децата, които да получат ползата от това духовно възпитание.