Христос воскресе!

В светлата седмица след Христовото Възкресение правим кратка равносметка на изминалите дни. За празника се подготвяхме през целия пост, но особено богати на събития бяха последните две седмици от него. Заниманията и разговорите в енорийската детска школа „Кандилце” бяха посветени и на наближаващите празници – Лазаровден и Вход Господен в Йерусалим, и на последвалите след тях събития, увенчани с Христовото възкресение. В работилничката на школата под ръководството на Илка Колева-Димитрова, художник иконописец, децата изработваха кошнички за яйца и други украси с техниката декупаж. А на самия празник бяха поканени от отец Василий в храм „Св. Николай Чудотворец“ – да огласят с камбанен звън на всички радостта от Христовото възкресение

Укрепили душите си с надежда и вяра на Лазарова събота и Цветница, встъпихме в Страстната седмица. Освен участието в службите в храма, наситени със смисъл и изпълнени с подобаващо благолепие от хора за източно църковно пеене с ръководител Мартин Димитров, в тези дни се потрудихме и да доведем докрай инициативата Енорийска задружност „Дари радост за Възкресение Христово”, подпомагаща милосърдната дейност Съботна трапеза за хора в нужда към храм „Св. Архангел Михаил”. Тази година получихме предимно парични дарения и със събраните средства бяха закупени хранителни продукти. Много от фирмите, от които ги закупувахме, дариха част от продуктите, което много помогна, за да има отново празнични великденски пакети за нуждаещите се.

Получихме и едно голямо дарение от пакетирани храни, което много ни зарадва. Няколко дни след началото на кампанията учениците от ОУ „Черноризец Храбър” във Варна ни изненадаха с над 30 кашона продукти, сортирани по вид, събрани от всички класове в училището – консерви, олио, сладости, ориз, макарони, леща. Директорката се беше свързала с предстоятелят на храма и на 6-ти април, заедно с още двама учители и няколко деца, донесоха своето дарение в храма. Отец Тодор прочете благодарствена молитва и благослови децата и учителите им за това, че ги възпитават в милосърдие, а за спомен им подари икона с образа на св. Архангел Михаил. (снимки - в Галерията под статията)

На Велики четвъртък по традиция бяха боядисвани яйцата за великденските пакети, а на Велики петък, с помощта на доброволци от енорията, бяха приготвени над 200 пакета с дълготрайни продукти за хората в нужда. В деня преди празника, на Велика събота, всеки, който беше дошъл на Съботната трапеза за топъл обяд, освен него получи и пакет с продукти – козунак, червено яйце, сирене, краве масло, кисело мляко, дълготраен колбас, консерва с месо, консерва царевица, лютеница, вафли и други сладости. Така с общи усилия дарихме на много хора малко радост за предстоящия светъл празник. Благодарим на всички дарители, помогнали с каквото могат, и на всички доброволци в кухнята, дарили труда и времето си, за да се случи и тази година това добро дело в навечерието на Христовото Възкресение.

И така, времето, отредено от светата Църква за подготовка за празника, изтече. Храмът беше подобаващо украсен с красиви цветни венци и, по призива на о. Василий след службата на Опело Христово, остана да отворим сърцата си за Господ и да свидетелстваме за Неговото славно Възкресение. Нека се замислим над думите на свещеника и да се потрудим за своето израстване:

Стоейки пред кръста и пред гроба на Христос, братя и сестри, знаейки какво отбелязваме през Страстната седмица, дали свидетелстваме като стотника Лонгин, който казва: „Наистина Този е бил Син Божий”? Защото ние сме един вид свидетели на всичко това, братя и сестри. Църквата ненапразно по този строен богослужебен начин ни припомня събитията, те се препрочитаха няколко пъти през тези дни. И като свидетели ние сме призвани да изразим своята воля в този момент.
Дали различаваме в Разпнатия Сина Божи? Дали вярваме в Неговата изкупителна жертва за цялото човечество, за всеки един от нас лично? Дали се радваме за това наше изкупление от греха и смъртта и дали се покланяме на тази изкупителна жертва на Христос?
Откриваме ли това в нашето сърце, или нищо от случилото се тогава не ни ползва? Нима сме се примирили със смъртта? И ако не сме, то нека посветим живота си на това бягство от смъртта, умъртвявайки в себе си ветхия човек и възраждайки новия, за да го порастим до това истинско благочестие. Тогава животът ни ще бъде като истинско вдъхновение в Светия Дух, който Той ни е пратил като Утешител. Такъв живот е изпълнен с радост, защото, когато човек вярва във вечността, която Христос ни предлага, той осъзнава, че е спасен и призван от Вседържителя на целия свят.
Ако езичникът Лонгин е успял да различи Спасителя, значи и ние можем. Затова нека да не губим надежда, ако още недокрай вярваме, недокрай разбираме и недокрай чувстваме всичко това. Защото Бог е Този, който докосва сърцето на всекиго. От нас зависи дали ще отворим своето сърце и ще го приготвим, то да стане престол на Всевишния. Тук трябва да заработи нашата жива воля – като решителност, като постоянство за това израстване.
Това е смисълът. И в него има голяма радост. Ние вече знаем, че Христос е възкръснал, гробът е празен, затова нека превърнем това знание в творческа сила, в добродетел, която да заработи в нас и да ни даде повод да променим себе си. Да променим живота си, да го настроим на този мироглед, който ни откри Христос, като каза, че Той е истината, и за да станем свободни, трябва да познаем истината. И ако повярваме в това и Го приемем, тогава Бог ще ни въздаде благодат връз благодат. Амин.

Още снимки от събитията, описани в статията вижте в ГАЛЕРИЯТА.