Грижа за страдащата душа

В книжарницата на Духовно-просветния център получихме книгата на доц. д-р Иво Янев - „Грижа за страдащата душа. Пастирски грижи за хората с психични заболявания и душевни разстройства”. Авторът е преподавател по Пастирско богословие и Пастирска психология и психотерапия в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. В предговора към изданието той казва:

„Грижата на Църквата към човека винаги е била насочена към всички негови аспекти – душевни и телесни. Заради целостта на тези две части, когато боледува една от тях, страда цялото същество. Св. отци на Църквата са съзнавали тази цялост и в своите творения са описвали до най-големи подробности съставните части на тялото и на душата, проблемите, които се появяват през живота на човека и начините, по които тази цялост може да се възстанови. За съжалени, поради различни причини, тези „златни“ указания на църковните отци са забравени от съвременната медицина, психология и психиатрия, и се помнят и ползват само от пастирите на Църквата, които продължават да опознават, анализират и лекуват страдащата човешка душа.
Целта на това съчинение е именно да припомни тази „отеческа съкровищница“, както на духовниците и на богословите, така и на специалистите по психично здраве – психиатри, психолози и психотерапевти, за да могат да я използват в своето духовно, медицинско и терапевтично служение за човека.”

Според автора, е необходимо да бъдат поставени ясни граници, както и да бъдат посочени пресечните точки между светската психология, психиатрия и психотерапия, от една страна, и пастирската психология, от друга. Първата има за цел чрез фармацевтични и терапевтични средства, да освободи напрежението в душата на човека да, втората – да възсъедини целостта на душата, като върне нейния взор към Всеподателя Бога, каквато е ясната цел на християнския живот. За да извършва нормално и ползотворно своята дейност, особено що се отнася до психичните заболявания, духовникът е длъжен да познава тези болестни състояния и да е запознат с възможните средства и методи за тяхното лечение. Важно е също така, когато вижда, че енориашът му има нужда от специална грижа, своевременно да го насочи към специалист, и обратно – специалистите да не се опитват да решават религиозните проблеми на болния, а за тяхното решаване да го изпращат при свещенослужител. (Още за книгата вж. ТУК)