Готово е сърцето ми да страда за Христа

В историята на Църквата има няколко жени с името Анастасия, просияли с мъченическа смърт за Христа. Три от тях били римлянки и поради това много често ставали грешки при преписване на житията им, смесвали се факти, същото се случило и с иконографията им.
През I в. пострадали св. Анастасия и приятелката й Василиса. Те били получили вярата от самите апостоли и тайно погребвали избитите от Нерон християни, за което били обезглавени. Паметта им честваме на 15 април.
С милосърдие се прославила и св. вмца Анастасия в началото на IV в. Възпитана тайно от майка си и учителя си Хрисогон в любов към Христа, тя обикаляла затворите, пълни с християни, и облекчавала техните страдания, като лекувала раните им. Затова именно тя е изобразявана с малък съд за балсам в ръка, а към името й добавят Фрмаколитрия или Узоразрешителка. Разкрита и измъчвана и накрая изгорена. Нейната памет честваме на 22 декември.
На 29 октомври честваме паметта на преподобномъченица Анастасия, към чието име най-често се добавя прозвището Римлянка. Девойката пострадала за Христа около 253/259 година. Най-често се изобразява с монашески дрехи, държаща кръст и свитък, на който може да са изписани думите, произнесени при мъченията: Мой годеник и мое богатство, живот и веселие е Господ Иисус Христос.

Житие на света мъченица Анастасия Римлянка

В третия век някои християнки от Рим в желанието си напълно да се посветят на Бога се свързали помежду си и заедно се заселили на едно място, недалече от града. Образували девическа обител. Избрали си за ръководителка в духовния живот една стара мъдра жена на име София, известна с високото си благочестие. Под нейното ръководство водили строг живот, предадени на молитва и труд. Отказали се от брак, тия девственички образували нещо като монашеска община.

При София се възпитавала девойка на име Анастасия, която на тригодишна възраст останала без родители. София била за нея като втора майка. Грижела се за възпитанието и образованието й. Научила я на християнските истини, на евнгелските добродетели.

Анастасия станала на 20 години. Правела силно впечатление със своята чудна красота. Била кротка, трудолюбива, винаги молитвено и благоговейно настроена. Млади знатни римски граждани я искали за съпруга. Но тя отхвърляла предложенията им. Решила да се посвети изцяло на Бога.

В това време император Деций започнал жестоко гонение на християните. На римския управител било донесено, че в обителта вън от града живее необикновено красива девойка, която вярва в Разпнатия и не уважава боговете. Управителят пратил войници да я доведат при него.

Преди да отведат Анастасия, София завела девойката в църква и със сълзи на очи я наставлявала да пази твърдо светата вяра и да не позволява да я измамят със земно богатство и слава, защото я чака друг венец. Да се радва, че страда за Христа, защото Той няма да я остави и ще облекчава страданията й и ще даде утеха на душата й.

- Готово е сърцето ми да страда за Христа – казала Анастасия. – Всякога съм желала да положа живота си за свидетелство на моята любов към Господа. И сега с радост ще се явя пред мъчителя, за да изповядам вярата си.

Управителят останал изумен от красотата на девойката, от нейния смирен и кротък вид. Опитал да я уговори да се поклони на езическите богове и да си избере за мъж някой знатен и богат млад човек, за да се радва на деца, да живее в слава, да има сребро и злато, на почит и в щастие!

- Мой годеник и мое богатство, живот и веселие е Господ Иисус Христос. Със своите думи ти не ще ме отвърнеш от Него, няма да ме прелъстиш, както някога змията прелъстила Ева, нито пък ще ме отлъчиш от моя Бог чрез страх от мъчения.

Управителят се озверил. Веднага наредил да бият и мъчат девойката. Изтръгнали зъбите и ноктите й, отсекли стъпалата и китките й, а за да спре да слави Бога – и езика й. В тълпата се намирал един християнин на име Кирил. Той подал два пъти вода на изнемогващата мъченица. Затова бил наказан със смърт. Мъченията на Анастасия стигнали до такава жестокост, че дори народът, който бил привикнал на такива зрелища, с ужас започнал да укорява управителя.

Осакатеното тяло на светата девица било обезглавено и хвърлено вън от града. Ангел се явил на София и й разказал за станалото. Бързо тя отишла на мястото, където било простряно тялото на мъченицата. С радостни сълзи го целунала. Благодарила с облекчение на своята мила дъщеря, загдето изпълнила нейния съвет и до последно издихание изповядвала вярата си в Христа. Дошли още двама християни. Те споделили скръбта и молитвите на старицата и благоговейно погребали тялото на света Анастасия Римлянка.

по: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г.

Кондак, глас 3
Очистена с водите на девството, преподобна Анастасие,
с кръвта на мъченичеството увенчала се,
подаваш на намиращите се в нужда изцерение от недъзите
и спасение на пристъпващите от сърце,
защото Христос ти дава източваща вечнотечаща Благодат.