Елементарн0

Една година след изборите във Варна, след събитията в Неврокоп и Русе и след другите епископски наречения и ръкоположения, бавно и с много грешки научих основите на църковната математиката и логика. Покойният Варненски Митрополит Йосиф казвал, че той - митрополитът е единица, а миряните са нули. Ако след единицата има много нули се получава голямо число и единицата пораства много и хилядократно. Ако пред нулите има една единица, нулите престават да бъдат нули и стават нещо голямо.

Когато избирахме Борис, имаше опасност отпред да застане една голяма нула и да ни нулира напълно. После се оказа, че дори докато нямахме митрополит /след смъртта на Дядо Кирил и преди избора на нов/, всеки свещеник може да бъде единица на мястото на своето служение. Няколко такива единици, последвани от няколко нули, успяха да изберат единица начело на епархията. После се оказа, че всеки човек трябва да бъде единица в семейството си и заедно с него да представлява малка църква, на която и портите адови няма да надделеят. Аз видях такива семейства. Семейства, в които нямаше нули, всички бяха единици и бяха едно. В крайна сметка се оказа, че всеки отделен човек може да бъде единица и приказката за нулите не е съвсем точна. Има само единици и те решават всичко, нулата е просто нищо и като такава сама е способна само на нищо. Но ти не разбирай, че се смятам за единица. Единствената единица е Бог. Той е застанал начело и малко по малко превръща нулите зад себе си в единици – в нещо красиво и силно като Него. И не разбирай, че нулите са просто нищо, понякога те са нищо с претенция да отрече нещото – нула, която иска да отрече единицата. Затова трябва да внимаваме. Всяка истинска единица работи и се грижи пред нея и зад нея да стоят повече истински единици. Всяка истинска нула работи и се грижи да се обгради отпред и отзад с повече и по-големи нули от нея.

Така че  аз съм нула,  и свещеникът  е нула, и митрополитът е нула, и Св. Синод е нула, и Патриархът е нула, ако пред нас не стои Христос. А Христос стои пред нас, само ако ние стоим зад Него. Ако поискаме да стоим пред Него и да бъде нашата патриаршеска, епископска  и прочие нулева човешка воля, за оплакване сме. Всяка нула инстинктивно си въобразява, че е единица и иска да стои отпред. Това го знаем от дявола, но тогава се получава съвършената формула на неуспеха - слепец слепеца да води. Изкушението е голямо. Между нас няма разлика, всички сме нули и всички се състезаваме, водени от амбиции да доказваме, че не сме чак толкова празни и че заслужаваме да водим другите. Не се състезаваме да следваме Христос, а се състезаваме да търсим слабите места на другите и да се надуваме още повече. Но църковната логика казва друго: смири се пред Христос и пред ближния си и застани зад по-силния от теб вярно, без ревност и завист и ще станеш по-силен. Защото неговите и твоите сили ще се обединят, а там, където са двама в името на Христос, Той непременно е там и ето ти безкрайността, и Църквата, и Царството. Амин!