Доверието на Бога

Проповед на протойерей Михаил Манев в Неделя 16 след Петдесетница - за Талантите. 7 февруари 2021 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

Възлюбени в Господа съработници на Бога,

Ние, които дерзаем да влезем в царството Божие, ние, които смисъл на нашия живот е не да угаждаме на себе си, ние имаме онзи чуден дар да правим нещата не сами, а с Божия помощ. Затова и се наричаме съработници на Бога, защото Той ни изпраща, провожда ни, където има нужда от нас, и ни дава за необходимото за това наше пратеничество.

Но ето, Христос в днешното Евангелие ни разкрива как господарят несправедливо се отнася към своите раби, своите съработници. На един дава пет таланта, на друг – два, на трети – един. Сякаш, някак си, няма равенство. Някак си, несправедливо е, на единия да има повече, а на другия – по-малко... Ала Христос разкрива и защо господарят постъпва по този начин – дава всекиму според силите му. Не според това, което съработникът иска да направи или смята, че може да стори, а според неговите сили, които господарят вижда.

Тоест всеки един съработник на Бога е познат на господаря. Той знае какви са неговите възможности. Не само допуска злото да се докосне до нас, за да може да станем по-силни, като се преборим с него, но и таланти ни дава, колкото можем да понесем - толкова, колкото можем да развием, ако искаме.

Как тези работници, казва Христос, са се потрудили да ги умножат? Не просто само се хвалят как господарят дал на някого повече от друг, а всеки взел таланта си и започнал да го умножава. Ала да умножиш талантите, не е просто да кажеш, ей така – как искам да сторя нещо. Просто го правиш. Действаш. Създаваш, твориш. Ти си онзи, на когото Бог е дал цялата сила и всички възможности. Ти си сътворен по Негов образ и Негово подобие и от този момент нататък ти можеш да реализираш тази сила. Единственото, което трябва да сториш, е да започнеш. Но последният, на когото господарят дал най-малко, просто заровил таланта в земята и се отдал на безделие.

След дълго време господарят дошъл и потърсил сметка. Нормално е, когато някой ти даде нещо, след известно време да потърси сметка – какво си направил с това, което ти е дал, как си постъпил с него, сторил ли си нещо въобще. И първите двама, на които господарят дал пет таланта на единия и два на другия, отиват при него и казват: Ето, умножихме ги. И не го казват с гордост, а смирено – просто Му казват, че Го обичат. Направили са тези неща не за да обогатят себе си, а Него. Това е Господарят, Когото обичат, Онзи, Който им е началото и краят на живота. И Той отговаря на всеки от тях: Влез в радостта на Господаря си. Стани част от Мене, от Моята радост, от Моя извор на живота, стани самият ти извор на живот, защото всичко, което съм ти дал, си го употребил за добро… Но не така постъпва ленивият, онзи, който не оценил полученото и дори не му обърнал внимание… Решава да го зарови дълбоко, да го потисне… И в думите му пред господаря няма разкаяние, няма осъзнаване за онова, което не е направил. (…)

И ние трябва да сме на ясно, че всеки един от нас има таланти – онова съкровище, което Бог му го е дал, за да може да бъде Негов съработник… Всеки един от нас има дарбата да обича. Всеки един от нас има таланта на покаянието. На всеки един от нас му е дадено състрадание и милосърдие. Ала не всеки желае да ги проявява. Защото се оказва, че да обичаш, означава да пренебрегнеш себе си, да чуеш от какво има нужда другият и да му служиш със смирение и търпение… Не е лесно и покаянието – да признаем, че в нещо грешим и това ни отдалечава от Бога... А състраданието не е само да видим, че човекът страда, а да му помогнем да победи злото, да го подкрепим в стремежа му да бъде добър. (…)

Злото в този свят се проявява само чрез хората, то няма битие, не може да съществува без нашето съработничество към него… Ала в момента, в който ние си търсим оправдание, за да го оправдаем, трябва да ни е ядно, че се отдалечаваме от Бога – изоставяме Го и търсим начин да отидем при друг господар... Но когато започнем да заравяме талантите си надълбоко, с всякакви оправдания, че Бог ни е изоставили, че не ни е дал нищо и единствено на себе си можем да разчитаме, тогава ще чуем отговор: Не Аз те изоставих, а ти Мене. Аз ти дадох целия свят – единственото, което трябваше да направиш, беше да се жертваш за него, за да го придобиеш. Да следваш не твоите желания, а Моите заповеди. (…)