Духовно просветен център

„Добрият старец Гавриил” - Константин Церцвадзе

27.04.2021 г.
Автор: Архангел.бг

В книжарница „Благослов” вече е налична новата книга на издателство „Омофор” – „Добрият старец Гавриил”. Макар и малка по размер в нея авторът Константин Церцвадзе е събрал своите спомени за стареца, както и спомени на различни хора от Грузия, Русия, Сърбия и свидетелства за изцеления по молитвите на преподобни Гавриил. Накрая е поместено завещанието на стареца, а около 20 страници от книгата са отделени за богата галерия от снимки. Книгата завършва с „Акатист в чест на преподобно изповедник и юродив заради Христа Гавриил Самтаврийски”, чийто автор е йерей Арчил Миндиашвили, духовно чедо на стареца Гавриил.

От издателите: „Оригиналният текст е издаден с благословението на Светейшия и Всеблажен Католикос-Патриарх на цяла Грузия Илия II. Българското издание в превод на Мила Игнатова се публикува с благословението на Негово Преосвещенство Велички епископ Сионий - игумен на Бачковската и Троянската света обител. Автор на акатиста, включен в изданието, е йерей Арчил Миндиашвили, духовно чедо на стареца Гавриил.”

От автора: „Тази книга е плод на любовта, която старецът Гавриил непрестанно излива върху всички, които се обръщат към нето. Тя е израз и на скромна благодарност към светеца от мене, недостойния и грешен неин автор, Константин Церцвадзе. (...) Въпреки множеството изпитания, книгата все пак излезе на бял свят и донесе голяма надежда на много вярващи. Толкова чудеса извърши с мен старецът и с толкова забележителни хора ме събра! Старецът Гавриил водеше народа към Бога по своеобразни начини. Мнозина поучават: Христос е постъпвал така и вие правете същото, обичайте се един друг, но вършат това само на думи. А старецът постъпваше по съвсем друг начин. Той даваше практически уроци за деветте блаженства и десетте заповеди, а най-вече – за любовта към Бога и ближния!” (www.omophor.com)

Преподобни Гавриил Ургебадзе: Ако презираш макар и само един човек, ти си далеч от Небесното Царство. Любовта е майка на всички добродетели. Сърцето принадлежи преди всичко на Този, от Когото ти е дадено – тази е първа и най-голяма заповед. (Мат. 22:38)

В анонс два откъса:

Проповед от полицейския мотоциклет

Веднъж старецът Гавриил седял на булевард „Руставели” в Тбилиси. До него лежали икони, а в ръката си държал кръст. Той смело и гръмко проповядвал. Милиционерите няколко пъти го предупредили да прекрати проповедта, но той сякаш не ги чувал. Нищо не помагало. Тогава те го сложили да седне в коша на мотоциклета и потеглили към полицейското управление. Отец Гавриил се възползвал от този шанс. Изправил се в коша в цял ръст и започнал на висок глас да вика: „Обичайте нашия Господ Иисус Христос! Обичайте Животворящия Кръст!” Моторът се носел по пътя, а расото на стареца се веело като знаме. „Какво правите?!” – ядосано възклицавали милиционерите. „Ами, че вие ми устроихте тази разходка из града” – отвърнал светията. Тогава те спрели мотоциклета и казали: „Молим те, върви си!”
Мария Меликишвили

„Дай сега да те изцеля...”

Старецът Гавриил все още не беше канонизиран, когато за пръв път чух за него. Първата ни среща беше, когато бях ученик в седми клас и с приятелите ми посетихме манастира Самтавро. Първото, което ми направи впечатление, беше огромното количеството хора, дошли да се поклонят на гроба на светията. Съвсем несъзнателно аз също се приближих до гроба на стареца и тук започна приятелството ми с него. Покланяйки се на гроба, усетих огромна благодат. Сърцето ми се изпълни с любов. Почувствах вътрешна радост и ми се прииска силно, много силно да извикам: „ОБИЧАМ ВСИЧКИ ВИ!” Монахиня Параскева ни подари масло от кандилото на гроба на стареца и ни обясни как да се помазваме с него. Имах усещането, че съм получил непобедима сила. И беше точно така!

Минаха няколко месеца и вкъщи се случи нещо неприятно. Баща ми се разболя от псориазис. Обиколихме много болници, но поради тежкия и усложнен стадий на болестта, никъде не го приемаха. След известно време с ходатайството на наши роднини настанихме баща ми в Болницата по кожни и венерически болести в Тбилиси. Лечението вървеше бавно. Лекарите казаха, че ще са нужни поне четири месеца за пълното му излекуване. Една нощ баща ми получи сърдечен пристъп, лекарите едва го върнаха към живота. Тогава си спомних, че на гроба на стареца стават чудесни изцеления. Хукнах вкъщи, взех маслото от кандилото му и отидох в болницата. Вечерта лекарите не пускат никакви посетители в отделението, но когато им обясних положението, те се съгласиха да ме пуснат тайно. Отидох при баща ми. Той спеше. Помазах го три пъти на кръст с малкия си пръст, казах „Отче наш” и от цялото си сърце помолих стареца Гавриил да изцели баща ми. След това безмълвно излязох.

На другия ден ние с майка ми и с един приятел отидохме в болницата. Приближихме се до стаята на баща ми... или по-точно с ужас се затичахме, тъй като медицинската сестра викаше: „Не може да бъде!” Помислихме си: „Това е краят!” Майка ми припадна. Започнах да треперя. Влизам в стаята и виждам баща ми да седи на леглото. Изгубих ума и дума. Нито на лицето, нито по тялото му имаше някакви петна. Кожата му беше като на новородено. Скоро в стаята влезе главният лекар – същият, който ми разреши да посетя баща си. Никога няма да забравя израза на лицето му, когато видя напълно чистата кожа на своя пациент! Той започна да плаче и да се кръсти с думите: „Слава Тебе Боже... Слава на този старец...”

В този момент баща ми ни прекъсна и ни попита за какъв старец става дума. Едва започнах да разказвам за стареца Гавриил и баща ми сам ми каза, че през нощта видял насън някакъв свещеник с бяла брада да влиза в стаята и да му казва: „Ех, братко мой... Ти все още нито веднъж не си се причастил или изповядал, но имаш вярващ син и вярваща жена, които ме призоваха. Не мога да ги гледам как плачат... Дай сега да те изцеля, а ти започни да водиш църковен живот. Ходи редовно на църква, изповядвай се и се причастявай, и така ще станем приятели... В противен случай не съм ти приятел. Разбра ли?” После старецът смигнал на баща ми, прекръстил го и излязъл. Заплаках. Всички в стаята също плачеха. Макар баща ми никога през живота си да не бе виждал стареца, описанието на посетилия го „свещеник” съвпадаше напълно с образа на преподобни Гавраиил.
Слава Тебе Боже! Слава на тебе, отче Гаврииле!
Ираклий Гоголадзе

Тропар, гл. 8

Духовно чудо на божествения гръм и гръмогласна проповед на любовта, подражател на мъчениците и бърз помощник в беди, похвала на грузинския род, преподобни отче Гаврииле, изповедниче и юродиви, моли Христа Бога да помилва душите ни!

Кондак, гл. 4

Избрал Божията добродетел и вяра, тежкото монашеско житие, а не мирските слабости, ти си я издигнал на висотата на съвършенството, като си скрил премъдростта си с юродство, и като изповедник, денем и нощем си бързал да прославяш Господа. Него моли непрестанно да ни избави от всякакви беди и напасти, за да те прославим, преподобни Гаврииле: радвай се, покрове на онези, които се надяват на тебе!  

Още по темата
Още от Нови книги

Нови книжки с приключенията на НадЕжко, таралежът хлебар без граници

29.04.2021 г. | Архангел.бг | Нови книги

Новите книжки с околосветските приключения на НадЕжко са вече в книжарница „Благослов”. Във всяка нова страна заедно с НадЕжко и неговите приятели децата ще научат както интересни местни традиции, така и много добродетели в различни вълнуващи ситуации...

„Господи, отвори ми дверите на покаянието” – нова книга на Ловчанска света митрополия

21.04.2021 г. | Архангел.бг | Нови книги

В сборника са включени беседи на трима известни православни проповедница – Лимасолския митрополит Атанасий, стареца Моисей Светогорец и стареца Никон Светогорец. Основната тема е покаянието, но и много съвременни проблеми от ежедневната ни духовна борба...

„Надгробен плач” – песнопения на Опело Христово

05.04.2021 г. | Архангел.бг | Нови книги

В книжарница „Благослов” може да закупите „Надгробен плач – песнопения на Опело Христово” (Варна, 2016). Изданието съдържа трите похвални погребални песни, които се пеят на Велики Петък, посветени на страданията и смъртта Христови...

Какво се случва в центъра