
Да служим един на друг!

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята на Йерихонския слепец – 23 януари 2022 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна
Честит празник, братя и сестри,
Днес е Неделята на Йерихонския слепец (вж. Лука 18:35-43). Христос влизаше в Йерихон и на пътя Му седеше този нещастен човек. Сляп, възможно от рождение, който – забележете – чувайки суматохата наоколо, попита минувачите: „Какво се случва?”. И те му казаха: „Минава Иисус Назорея”. И тогава този сляп човек извика: „Помилвай ме, Иисусе, Сине Давидов!” (…)
Именно това, братя и сестри, този вопъл на слепия човек, е нещо, което ние можем да уловим, относно това – кога ние и по какъв повод, и дали изобщо викаме към Бога. И ако на нас ни е много трудно (в своето желание да викаме) – викаме ли към някого, или просто викаме? Защото всеки един от нас вика – към някого или към нещо, или за нещо… Но ето че този сляп човек, по някакъв странен начин, е различил в минувача Сина Давидов, от Когото поискал милост. Поискал да бъде помилван, следователно – изцелен, или вдигнат от неговата немощ, изправен. (…)
Другият забележителен момент в това Евангелие е, че този човек вярваше. В какво може да вярва един сляп човек?! И каква може да е неговата вяра – на слепия, на толкова немощния човек, който никога, възможно, не е виждал белия свят?! Но той казва: Аз вярвам! И Христос е различил в него тази вяра, поради която го изцелил.
Св. Антоний Велики е имал един ученик, който изгубил зрението си. Разбира се, той като учител трябвало да го утешава по някакъв начин, и му казал: „Брате мой, ти изгуби тази възможност – да виждаш видимия свят, но сега ти вече придоби другото зрение – да виждаш невидимия свят”.
Затова, братя и сестри, ние, които по един или по друг начин сме заслепени и поради това не виждаме какво се случва вътре в нас, какво се случва в света, който е невидим за телесните очи, от това Евангелие получаваме истинско вдъхновение. И Този, Който идва, да ни изцели, както чухме, е Христос, Който се проявява в нашата немощ. Христос е нашето вдъхновение!
Но знаете ли, ние, които много често чуваме за Христос, до такава степен сме свикнали с това, че не различаваме в Него Спасителя – че Той е всъщност Спасителят. И самата дума означава пратеник Божий, месия, тоест изкупител. И ако сред нас е Изкупителят, то тогава, братя и сестри, ние трябва да сме много радостни – защото има изкупление. Има изход. Има спасение. Да, и от нашите частни немощи и мъка, но има спасение и от смъртта. И Христос е Спасителят. И ако погледнем по този начин на Христос, а не просто като на някой евангелски герой, ние ще видим в Него Този, за Когото ще пожелаем да се заловим. Ще пожелаем на Него да се уповаваме и в Него да виждаме своето избавление.
Случва ми се, и това е естествено за всеки свещеник, да се срещам с мъките на хората. Мнозина от нас, трябва да признаем, имат сериозни душевни проблеми и са душевно болни, мнозина от нас са духовно болни, което предполага, че не са познали пътя към Живота и се лутат, мнозина от нас са изпаднали в тежко униние и са на ръба на отчаянието, мнозина от нас в маловерието си все още се чудят, мнозина от нас страдат, защото са изгубили своите близки... но знаете ли, ние освен Бога, нямаме за кого да се заловим. Светът категорично заяви, че стои като гигант на глинени нозе и се клати, и всеки момент може да рухне. (…)
Ние хората сме немощни, много лесно изгубваме своето постоянство, пък и любовта помежду ни е много оскъдна, за да се надяваме един на друг, макар че е хубаво да се заобиколиш с добри приятели… Но и добрите приятели не винаги са най-голямата сигурност. Затова Христос, нашият Бог е нашата сигурност. (...)
Ние хората сме немощни, много лесно изгубваме своето постоянство, пък и любовта помежду ни е много оскъдна, за да се надяваме един на друг, макар че е хубаво да се заобиколиш с добри приятели… Но и добрите приятели не винаги са най-голямата сигурност. Затова Христос, нашият Бог е нашата сигурност… И да придобиеш любов към Бога, това е всичко, което можеш да придобиеш. И нашето призвание в църквата е това – да придобием любов към Бога. Но трябва да помним, според думите на Христос, че да обикнеш Бога, е възможно едва след като преди това си обикнал своя ближен. Затова нека заложим на това… Защото ние не само я нямаме тази любов – ние понякога забравяме, че сме събрани тук, за да се научим на любов един към друг. (...)
Затова, братя и сестри, нека от този ден, като започваме да се подготвяме и за Великия пост, и като сме в началото на новата година, нека се опитаме, с малки стъпки, както препоръчват всички подвижници, да бъдем по-добри един към друг, по-търпеливи, по-снизходителни – да излизаме от своя егоизъм, от своята затвореност, като се опитаме да служим един на друг. Защото ние сме отвикнали да служим – и на ближния си, и на Бога... И това е не защото сме прекалено ангажирани, а защото сме прекалено потребителски настроени – храмът ми е даденост, уютът ми е даденост, службата ми е даденост… Но тази даденост е дадена от някого. От нашите предци например е построен този великолепен храм, и преди нас на нашите места тук са стояли други хора, със своите надежди и мъки, имало е радости и трагедии… И като помни това, то ни смирява и ни кара да почувстваме, че и ние трябва да дадем нещо от себе си. И ако не можем да дадем труд, то поне своята благост, ако не можем средства, то поне своята милост към ближния, или своята молитва. (...) Дори тази молитва да е кратка, но да излиза от сърцето. И тогава Бог ще ни чуе, защото ще види нашата искреност, в която се оформя нашето сърце. А Бог гледа на сърцето на човека. Амин!
Текстът е със съкращения. Цялата проповед - в прикачения видеофайл:
Втора неделя на Великия пост
Когато нямаш нищо, когато единственото, което е останало, е голата ти душа пред Бога, дали ще се намери човек за нас, който да ни спусне. Дали ще се намери човек, който да види човека в нас и да ни заведе при Христос...
Прошката ни уподобява на Бога
Да не забравяме да прощаваме. Защото ако всеки ден се обръщаме към Бог с думите: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници”, нека се опитаме това да го въплътим и в нашите мисли, в нашите чувства, в нашето отношение към заобикалящия ни свят.
Мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери (Лука 15:32)
В една от подготвителните недели на Великия пост Светата ни църква ни напомня за една притча, един разказ, който Христос е разказал на своите ученици, а именно Притчата за блудния син.
Какво се случва в центъра

Алтернатива - март, 2025
В началото на Великия пост си припомняме какво представлява той и каква е целта, която следваме? Че „жертвата не е самолишаване от нещо, а приношение. Акцентът не е върху отказването, а върху факта на доброволното принасяне. Резултатът ... е преобразяване на отношенията между нас и Бога”...

Изложба "Българско Възраждане във Варна"
На 14 февруари от 13:30 ч. в Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” във Варна (ул. „27 юли” № 9) ще бъде открита изложба „Българско Възраждане във Варна” . Темата е избрана в чест на три важни годишнини през 2025 г. – 165 години Първа...

Инициатива за изграждане на десетметров светещ кръст
Нека подкрепим инициативата на храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ в кв. „Владислав Варненчик“ и Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ за изграждане на десетметров светещ кръст!
Ценности
Първата литургия на български език във Варна
„Кирила Философа и учителя словенскаго, сиреч блъгарскаго…”
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Милосърдие
Св. Максим Изповедник за милосърдието и любовта
Радост за възрастните хора в дом "Гергана"за Въведение Богородично
Събития
Десет години от упокоението в Господа на отец Георги от Жегларци
Неделя Сиропустна - на всеопрощението
Интервю
Литургията е икона на Царството Божие
Бог ни е извикал от небитието, не да се мъчим, а да се учим
Който иска да бъде велик и строг и съдник, да го приложи единствено към себе си
Какво се случва в центъра
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Хлябът на живота” – изяснение на Божествената литургия, т. 1
Православни светии
Похвално слово за Кирил Философ
Името на св. Трифон означава мекота, нежност и деликатност