Да се доверим на Бога

Проповед на о. Алексей Атанасов в 9 Неделя след Петдесетница, храм  „Свети Николай Чудотворец”, гр. Варна,  29 юли 2018 г.

В Евангелието, което чухме (Мат. 14:22-34), няма нищо учудващо. Няма нищо учудващо в това, че природните закони, които познаваме на земята, се подчиняват на Бога – укротява вятъра, ходи по водата. За нас, които вярваме, няма съмнение, че Христос е направил това. Но има нещо, на което искам да обърнете внимание, и то се отнася до абсолютно всички, които сме в Църквата, и то не само в България, а по целия свят. Вижте какво става – в първия момент апостол Петър тръгва, но след това се изплашва. Страхът, който е заложен в нас, от една страна, донякъде е полезен за нас, и такива предпазващи страхове ние изграждаме в себе си още от деца. Но когато става дума за Бога, този страх се оказва в наша огромна вреда. Това е именно маловерието и на него искам сега да се спра.

Всъщност маловерието е през цялото време в нас. Много хора казват: Аз имам силна вяра. Но аз не съм убеден… В житейски план, в битов план има много моменти, в които ясно се вижда, че маловерието е вътре в нас. Как живеем в семействата си? Защо изпитвам страх, когато любовта ни към този, за когото сме венчани, изстива? Или когато не ни стига енергия в грижите за децата ни, страхуваме се за тях, страхуваме се за всичко около себе си… Но тук идват думите на Христос – да не сме маловерни, да не се усъмняваме. Този, Който ни дава това чувство – да обикнем, Той може и да го поддържа. Той може да ни даде и сили, да гледаме децата си, и разум – да ги възпитаваме. Той може да ни подскаже, да ни даде усещане как да живеем. Но това се случва само ако Му се доверим и Го следваме така, както Той ни казва в Евангелията? Ако обичаме Христос и заради това идваме тук в неделния ден, ако слушаме Неговите думи и се молим, то тогава Той би ни чул и би ни помагал.

И ако се наблюдаваме и изследваме себе си – къде в нашия живот проявяваме маловерие, защо често не ни стига търпение, винаги ще стигаме до едно и също – не се молим достатъчно. Какво да правим, ако не ни достига молитвата? Отново да следваме думите на Господ Иисус Христос – Искайте и ще ви се даде. Защото и хората, които казват: Бог ще помогне, и онези, които гледат да са добри с другите, но не се молят достатъчно, не ще имат полза.

Затова и ние, като апостол Петър да прилагаме онова, което ни казва Христос, и да Го молим с постоянство. Тогава Той наистина ще ни помогне във всяко едно отношение – формите са различни за всеки един от нас. Неслучайно и не излишно в молитвата „Отче наш” е споменато да бъде Божията воля. Ние много често искаме нещата да станат или хората около нас да се променят така, както ние искаме това да се случи, и не забелязваме, че всъщност ние трябва да се покаем и ние самите да се променим. Амин!