Да не превъзнасяме себе си, за да може Бог да ни възнесе

30.01.2018 г.
Автор: свещеник Алексей Атанасов

Проповед на свещеник Алексей Атанасов в Неделята на Митаря и Фарисея. 28.01.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри, в тази притча, в съвсем кратък текст, нашият Господ Иисус Христос, казва нещо много сериозно за всеки, който вярва в Бога. Всеки един от нас за себе си трябва да осмисли какво означава този разказ. Кой е Фарисеят, кой е Митарят и къде сме ние в цялата тази ситуация, как ние се отнасяме към Бога?

Има нещо много важно, на което да обърнете внимание и да го казвате и на други хора, които не идват в храма, но вярват в Бога… Тези двама мъже са имали ясно съзнание къде да отидат, не са търсили Бога в сърцето си или в природата, а отиват в храма. Там, в храма, който е посветен на Бога, да се помолят на Него. И двамата са имали увереност, че Бог чува молитвите им. И двамата са имали ясно съзнание Кой е над тях, въпреки че са хора с висок статус в обществото. И двамата са имали вътрешно себепознание – Фарисеят благодари на Бога, че се е избавил да не бъде лош човек, а Митарят моли от Бога прошка за греховете си. Но и на двамата едно нещо им липсвало – любов към другите. Фарисеят показва тази липса спрямо Митаря, а Митарят – спрямо тези, от които е вземал повече от нужния данък. Много често ние имаме негативно отношение към Фарисея. Христос казва, че единият си тръгва по-оправдан, но не се казва, че другият не е. Бог оправдава и Фарисея.

Тази притча, братя и сестри, може да ни бъде пример как да се молим и как да живеем, за да бъдем оправдани. Да благодарим на Бога, да живеем добродетелно, да постим, да помагаме на църквата, да помагаме на ближните, да не осъждаме никого, нито тези в църквата, нито другите извън нея, и да помним, че животът е не само тук на земята, а и след смъртта. Как ще бъдем заедно след възкресението, ако тук не се понасяме? Христос не случайно ни е оставил толкова притчи. Само докато сме живи, имаме тази свобода – да се променим. Да, може да се увлечем, да прекрачим границата, но трябва да можем и да се спрем. Примерът, който ни дава Христос, е да се обичаме. Да не принизяваме другите и да превъзнасяме себе си, за да може Бог да ни възнесе. Защото ни чака по-голяма награда, а именно спасението. Амин.

 

Още от Проповеди

Искаш ли да оздравееш? (Йоан 5:6)

26.05.2024 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Странен въпрос! Как може да се пита един болен дали иска да бъде здрав? Все едно да питаш гладния: „Искаш ли да ти дам да ядеш?”... Всъщност въпросът, който задава Бог, не е риторичен, а е съвсем сериозен: „Искаш ли ти да бъдеш господар на своя живот?”...

Безстрашието на любовта

19.05.2024 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Отиват да помажат не тялото на техния Бог, а тялото на техния Любим, Онзи, Който е докоснал сърцето и душата им, Който е оставил стъпки в тях. Те не могат да го разберат, но усещат, че това е много важно. В този момент само по този начин са могли да изразят мъката си...

Томина Неделя

12.05.2024 г. | игумен Петр (Мещеринов) | Проповеди

Тома, един от най-близките ученици, едно, може би, от най-горещите вярващи сърца, се усъмнил - и Господ не започнал да го ругае, даже не го укорил, но му казал: ако искаш, провери. Тома не поискал, достатъчни му били думите на Господа...

Какво се случва в центъра

Вход Господен в Йерусалим

Предпразници на Възкресението