Да не осъждаме

Проповед на свещеник Алексей Атанасов в 6-та неделя след Пасха – на сляпородения (Йоан 9:1-38) - храм „Св. Николай Чудотворец”, 02.06.2019 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

В Евангелието за сляпородения човек ние виждаме слепотата на евреите, които не могат да видят Христос като Син Божий. В какво ли не се вкопчват – в съботата, в това, че сляпороденият е грешен човек... Но в самото начало има един въпрос, от апостолите към Господ: Кой е виновен за състоянието на сляпородения – неговите родители или той самият? Всъщност този въпрос винаги ще бъде актуален за хората, които ходят на църква и чуват това Евангелие. Много често тези, които от дълго време са в Църквата и дори са част от клира, винаги се питаме, когато видим някого, било със здравословни проблеми, било някакво нещастие му се е случило – защо му се случва това? Изпадаме в ситуация прибързано да кажем, че заради греховния живот на тези хора им се случват лоши неща в живота, болести, проблеми... Бързаме, бързаме, бързаме да осъдим някого за нещо... Спомням си един случай, който много напомня на този в Евангелието, и това, което казва Господ за сляпородения, че той е така роден, за да се яви Божията слава... (Вж. продължение във видео файла под текста)

И фарисеите, и апостолите си задавали този въпрос, в който имало осъждане, но не трябва да прибързваме в една такава ситуация. Помнете: Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото, рано или късно, съдниците попадат в същите грехове, за които са осъждали хората преди десет години, примерно. А понякога правят и по-големи грехове...

Като свещеник съм се срещал със слепи хора – и в храма, когато ги водят, и на панихиди в домове, където има такива хора, и знам, че липсата на зрение при тях се замества с добре развит слух. Те чуват и онова, което чуват, много добре го осмислят. Поне това, което съм усетил аз, е, че те имат много силна вяра в Бога, те много искрено се надяват на думите Му за вечния живот. Ние, които имаме този дар, зрението, малко или много сме изкушени от света, похотта навлиза в нас, отдалечаваме се от духовното и търсим това, което виждаме с очите си, търсим земното. Докато те, лишените от тази дарба на зрението, не виждат тези изкушения и за тях думите за рая, за вечния живот, това е една голяма радост – че и за тях има бъдеще, което не е в тъмнина. Амин!