Да напълним трапезата Му

Проповед на протойерей Михаил Манев в 11 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на светите Праотци. 15 декември 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

(...) В разказа от днешното Евангелие (Лука 14:16-24) има няколко действащи лица – от една страна е Бог, от друга страна гостите: ония, поканените предварително, които няма да дойдат, и ония, които отпосле влизат, дето за нищо не стават според критериите на хората, а другите са слугите на господаря. Ето тези слуги са много интересни. Първоначално те изпълняват волята на своя господар и правят всичко точно каквото той им казва, ала последната заповед, която им отправя, е: Идете и накарайте ония, които са по плетищата, да влязат в моя дом. Ето тази свобода, която слугата има. След като господарят се е убедил, че той изпълнява неговите заповеди, че той познава неговия живот, знае от какво се нуждае господарят и какво иска, тогава той му дава свободата. Свободата да прави всичко, което смята, че ще зарадва господаря. Онова, което той казва е: Вкарай колкото може повече хора в моя дом, защото има много места, няма значение как – знам, че ти ще направиш всичко възможно. И така става, домът се изпълва. Защото мнозина са извикани, ала малцина са призвани да седнат на трапезата...

Ето и вие – колко много сте тук събрани, извикани в Еклесията, в Църквата, и колко малко от вас седнаха на трапезата. Ала имаме шанс да бъдем поне слуги на Господаря, ония, които ще можем да излезем и да кажем на другите да влязат в дома на нашия Господар. За да Го зарадваме и домът Му да се изпълни и трапезата Му да не е празна. И на тази трапеза да намерим радостта от общуването и да разберем, че всички всъщност сме призвани за едно – да станем част от Неговия живот, да направим място в нашето его и да бъде и Той част от нашия живот. И това нещо започва с онзи призив към хората – „Елате...” Но не става само с това, а и когато си до човека, когато му покажеш, че го обичаш, че е важен за тебе...

Трудно е, ала хубавото е, че не сме сами... И когато разберем, че сме част от всичкото, част от множеството, когато разберем, че сме личности, които Бог изпраща не просто като безименни хора, а като Негови слуги, тогава изведнъж ще разберем, че нашият живот се е променил. Както казва апостол Павел: Когато видите, че Христос е станал част от вашия живот, тогава ще отхвърлите всички ваши членове, вашите страсти, тогава ще го направите не заради нещо друго, а защото така ще зарадвате вашия Господар.

Тази неделя честваме и светите Праотци, онези Праотци от Адама до Йосиф Обручник... Което идва да ни покаже, че нашата вяра не е плод на нашите дела и нашия разум, а идва от вековете. Вярата в Бога ние просто я продължаваме. Вярата в Бога и след нас ще остане, ние само ще я направим по-красива – с нашето зрънце на истината, с нашия опит да общуваме с Бога и чудесата Му в нашия живот, променили не само нас, но и всички около нас. В началото беше само Богородица с Йосиф Обручник и Младенеца, а 21 века след това има хиляди хора, които се мъчат да се уподобят на Него, да изпълнят Неговите думи и Неговия завет, да Му угодят като Негови слуги, за да може Господарят да бъде радостен на Своята трапеза. Амин.
Чуйте цялата проповед в АУДИО