Въпросът е да не бъдем чужденци в собствената си страна

Днес се навършват 90 години от рождението на писателя Йордан Радичков (24.10.1929 – 21.01.2004). Спомняме си за него с тези откъси от негови интервюта от фонда на БНР.

Аз съм от Северозападна България. Малки селища, махали, много бедни селища, но въпреки беднотията първото нещо, което ще направят, е училище, читалище и църквица. Откъде са намирали средства за това? Но не е въпросът до пари и до богатство, тук е въпросът до потребността, до нуждата. Той човек има нужда от това – или няма нужда от него. Това е въпросът – дали има нужда от култура, или няма нужда.

Културата е нещо много крехко и то трябва да се отглежда вътре в цялата народна душа, в душата на един народ, и да се крепи – това е едно много крехко и трошливо цвете... Ние се оказахме в положение, в което дали стомната ще удари камъка или камъка стомната – все стомната страда, все тя се чупи. Такова нещо е и културата.

Интелигенцията сама по себе си пет пари не чини, щом народът не живее добре. Интелигенцията трябва да споделя съдбата на своя народ. Като живее народът лошо, и тя да живее лошо. Като живее тежко народът, и тя да живее тежко. Най-лесно е човек, ако знае един език, да се вдигне оттук и да замине в държавата, в която говорят този език, и да поиска гражданство там. Много българи направиха това, но които заминаха, станаха чужденци... Въпросът е да не бъдем чужденци в собствената си страна.

 Когато се преорава дълбоко една нива, излиза отдолу дива земя. Хумусът пада долу и дивата земя го души. Ние сме така сега – дълбоко разорана целина, дивата земя е излязла отгоре, а това, което беше културният пласт, създаван столетие след Освобождението, а преди това още от Възраждането, той потъна отдолу и народът ни остана без водачи. Без добри учители, без добри политици... Народът винаги е вярвал на своите водачи, то започва по традиция от времето на Възраждането, от времето на българските апостоли... Няма сега апостоли. Една държава като е пълна с мошеници, не може да се оправи. Хиляда валутни борда да дойдат, който и да дойде, Световната организация – не може да се спаси тази държава, тя ще загине...

Малките народи са като малките деца – те се радват на всеки знак на внимание от страна на големите народи. И големите народи трябва да се отнасят с известно уважение към малките народи, защото не се знае къде какво зрее.... Може и тук да се родят някои нови идеи, нещо ново ще се пръкне, което ще накара Европа да обърне очите си насам. Вижте какво направи Костурица... Трябва да се отнасяме с повече уважение един към друг, независимо кой е голям и кой малък.

Източник: bnr.bg/blagoevgrad