„Букет от съвети” – преподобни Порфирий Кавсокаливит

„Букет от съвети” на преподобни Порфирий Кавсокаливит е новото издание на Фондация „Наследство на Зографската Света обител”. Вече може да намерите сборника и в книжарница „Благослов” във Варна. Преводът от гръцки е на Арсений Георгиев под редакцията на йеродякон Атанасий Зографски. Книгата се издава с разрешение на създадения от преподобния старец женски манастир в Милеси, Атика. В предговора издателите посочват:

Предоставяме в ръцете на българските читатели един истински букет от духовни цветя, излязъл от нелъжовните и богопросветени уста на преподобни Порфирий Кавсокаливит. Този велик светец от нашата съвременност е вече известен на християните в България и от други книги. Настоящото издание е събрано от над десет големи книги за Стареца, излезли в Гърция, както и от множество отделни статии и материали от периодичния печат. Неговият съставител, докторът по богословие Константинос Караколис, се е потрудил да подбере от тези материали множество чудни и поучителни случки от живота на преподобния, а също и неговото мнение по много наболели теми от съвременния живот, и да подреди всичко това в тематични съвкупности... Имаме увереност, че общението с преподобни Порфирий чрез словата му, ще донесе на всеки читател терапевтично и духовно ободряващо действие.

А ето откъс и от самата книга:

ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ

Христос е всичко

И така, живот без Христа не е живот. Това е. Ако не виждаш Христа във всичките си дела и мисли, тогава си без Христа.
Как разбираш това?
Спомням си и една песен:
„С Христа – навсякъде, страх – отникъде”.
Чува ли сте я? А? Пеят я децата, не си я спомням.

Действително така трябва да виждаме Христа. Той е наш приятел, наш брат. Той е всичко, което е добро и хубаво. Той е всичко. Той е приятел и вика: „Вие сте Мои приятели, не го ли разбирате? Ние сме братя. Аз не съм... не държа ада в ръцете Си, не ви заплашвам, обичам ви. Искам да се радвате заедно с Мен на живота”.

Разбрахте ли? Такъв е Христос. Тук няма място за намръщеност, нито за меланхолия, нито за интровертност (1), когато човек се измъчва от различни помисли и теготи, които са го наранявали в живота му.

Христос е нов живот. Как да кажа? Христос е всичко. Той е радостта, Той е животът, Той е светлината, истинската светлина, която прави човек да се радва, да лети, да вижда всичко, да вижда всички, да го боли за всички, да иска всички да са заедно с него, всички да са близо до Христа.

Когато намерим някое съкровище или нещо друго, не искаме да кажем никъде за него. Християнинът обаче, когато намери Христа, когато познае Христа, когато Христос проникне в душата му и той Го почувства, иска да крещи и да говори навсякъде, иска да говори за Христа, за това какъв е Христос. Възлюбете Христа и нищо друго не предпочитайте пред Неговата любов. Христос е всичко, Той е изворът на живота, крайното желание (2), Той е всичко. Всичко в Христа е хубаво.

А далече от Христа има тъга, меланхолия, нерви, притеснения, спомени за житейски рани, за напрежение, за мъчителни часове. Всичко това преживяваме в нашия живот, когато сме отдалечени от Христа. И отиваме тук, и отиваме там – нищо, никъде не се установяваме. Там, където намерим Христа, дори и в някоя пещера, там оставаме и се страхуваме да си тръгнем, за да не изгубим Христа. Прочетете и вижте как аскети, които са познали Христа, не са искали да си тръгнат от пещерата, нито са излизали навън да отидат по-нататък. Искали са да бъдат там, където са чувствали Христа заедно със себе си.

Христос е всичко.

Христос е източникът на живота, на радостта. Всичко. как ти се струва това, Нико?

– Това, което казахте, отче, са златни слова, това е действителността. Така е, както го казвате.
– Е, да, но така сме призвани да живеем, когато казваме, че сме християни, когато казваме, че сме Христови. Разбра ли? И в часовете на нашата слабост, щом видим Христа, веднага променяме разположението си и искаме да сме с Христа. Ала Христос е наш приятел, Той е наш брат и вика: „Вие сте Мои приятели” (вж. Иоан. 15:14). „Не искам да гледате на Мен различно, не искам да Ме виждате така, че Аз съм Бог, че съм Словото Божие, че съм една от Ипостасите на Света Троица.(3) Искам да Ме виждате като свой, като ваш приятел, да Ме прегръщате, да чувствате в душата си Мен, вашия приятел. Мен, Който наистина съм източникът на живота”.

Това е истината. Да, съществува сатаната, съществува адът; съществува смъртта. Всички те съществуват, действително съществуват. Това е другата страна, злото, това е тъмнината, всичко тъмно.

Христовият човек трябва да възлюби Христа и когато възлюби Христа, се освобождава от дявола, от ада и от смъртта. Ще ми кажеш: ти достигнал ли си това състояние? Не съм достигнал, но това търся, това искам. И в мълчанието си и навсякъде се опитвам да живея така. Не живея така. Обаче се... опитвам. Тоест, как да ти кажа, как да ви кажа? Не съм ходил на едно място, така... или отидох веднъж, видях го, сега не съм там, но си го спомням, копнея за него, искам го. Ето, сега, в този момент, утре, вдругиден, всеки момент си го спомням и го желая, желая да отида там, търся го. Не съм там, обаче. Не мога да ви обясня тези неща. Разбирате ли?
–––––––––––––––––––
(1) Интровертност е тенденцията човек да е съсредоточен главно върху собствения си свят, да бъде егоистично затворен в себе си и недостъпен за другите. – Б. пр.

(2) Един от любимите изрази на Стареца, взети от химнографията. Неговият смисъл е в това, че Христос е последното, най-висшето от всичко, което може да се пожелае. – Б, пр.

(3) Разбира се, с тези думи Старецът не се противопоставя на догматичното учение на Църквата, но посочва какво да бъде чувството в душата ни, когато се обръщаме към Христа. – Б. пр.