Богословието като дар и опит. Свети Григорий Богослов
На 25 януари почитаме паметта на св. Григорий Богослов, архиепископ Константинополски
Откъс от доклада на известния православен йерарх и богослов митрополит Йеротей (Влахос), изнесен в Московската духовна академия на 20.09.2009 г.
Св. Григорий, архиепископ Константинополски, е живял през IV век и е наречен „Богослов” заради известните си богословски слова, произнесени в Константинопол, когато го извикали останалите там малобройни православни, за оборване на арианската ерес, която по това време преобладавала в Църквата.
С тези слова той не само развива учението за Света Троица и богословски показва, че Логосът, второто Лице на Света Троица, се явява несътворено и Светият Дух е Бог и несътворен, но използва аргументи, които произхождат от личния духовен опит, който сам имал. По този начин св. Григорий показва връзката между благодатния опит и догмата за Света Троица.
В своето първо слово за богословието той определя кой е богослов на Църквата. Св. Григорий пише, че не трябва всички да богословстват: „не по всяко време, не пред всеки и не за всичко, а трябва да се знае кога, пред кого и колко”. Богословието не е предмет за всички, а за „хора, изпитали себе си и напреднали в умосъзерцанието, които са пречистили (или пречистват) душата и тялото си”[1].
Така, съгласно Григорий Богослов, богослови са тези, които са преминали през тежки изпитания, т.е. очистили са сърцето си от страстите и са достигнали съзерцание на Бога, или най-малкото тези, които се стремят към очистване. За богословстването са важни и две сериозни предпоставки, а именно съответстващ метод, какъвто е безмълвието, и подобаващо време, защото всичко е възможно в подобаващо време, а също и доколкото е възможно и доколкото слушателите имат способност да възприемат[2].
Говорейки за отношението между молитвата и богословието, той пише, че можем винаги да имаме памет за Бога– „да се помни за Бога, е по-важно дори от това да се диша”[3]– но не винаги е възможно да се богословства. От казаното следва, че той не препятства човека да има памет за Бога, а да богословства, и не препятства богословието изобщо, а това, което не е на място, той не е против учението, а против несъразмерността (и медът, приет в излишък, предизвиква повръщане).
В друга своя беседа, говорейки за това, кой трябва да богословства, той пише, че всички предмети, небесни и земни, умопостижими и чувствени, се подчиняват на определен порядък. Всички ние се явяваме членове на Църквата, но всеки има свое особено дарование. Светият Дух е един, но дарованията са различни, доколкото вместилищата, възприемащи Духа, не са еднакви. По-нататък той се позовава на разликата в духовното състояние между Моисей, Аарон, първосвещениците и левитите. Само Моисей се изкачил на планината Синай. Той влязъл в мрака и встъпил в общение с Бога[4].
Говорейки за опита от богопознанието, той казва, че Бог е Светлина. Нещо повече, „превисока светлина, така че всяка друга светлина, колкото и сияеща да изглежда, е само малка негова струя или разсейващ се отблясък”[5]. Светлината може да се види само чрез нейното сияние. Тази Светлина увлича високо човешкия ум чрез стремление, и очистеният ум се приближава към чистия Бог. Това означава, че умът на човека бива очистен от Светлината на Божеството, увлича се към висотата чрез любовта към Светлината и в края на краищата вижда Бога като Светлина.
Имайки пред погледа си Моисей, който се изкачил на планината Синай, св. Григорий Богослов по най-ясен начин описва неговия личен духовен опит на богопознание, който е придобил, и беседвайки за Бога, той представя своето собствено съзерцание на Бога, по време на което той Го видял „изотзад” (Изх. 33:22) , т.е. видял нетварната енергия и слава, която се нарича „великолепие”, а не „чистата природа” на Света Троица[6].
Заниманията на еретиците с богословстване без гореуказаните предпоставки са „честолюбие в словото и болест на езика”[7]. Позовавайки се на предводителя на евномианите,св. Григорий го осъжда за това, че той бързо изобретява светии и ръкополага богослови, образова ги и извършва многочислени заседания с неграмотни учени.
По този начин, съгласно Григорий Богослов, емпирическото богословие не е предмет на заседания и светска мъдрост, а на чистота на сърцето, озарение от самия Бог, което се преподава на тези хора, които имат необходимите предпоставки за богословстване. Богословието е харизматично състояние, духовен опит, а не гимнастика за ума. Богословът бива указан от Бога, а не от собственото заявление за самия себе си.
(вж. цялата статия - ТУК и ТУК)
източник: pravoslaven-sviat.org// www.bogoslov.ru
__________________________
1 - ΓρηγορίουΘεολόγου. Ἒργα 4. ΕΠΕ. Σ. 14.
2 - Ibid. Σ. 14-16.
3 - Ibid. Σ. 16.
4 - Ἒργα 2. ΕΠΕ. Σ. 38 κ.ἑξ.
5 - Ibid. Σ. 52-54.
6 - Ἒργα 4. ΕΠΕ. Σ. 38.
7 - Ibid. Σ. 26.
Слово при пренасяне мощите на свети Николай, архиепископ Мирликийски
Днес светло тържество настана, град Бар се радва и с него ликува цялата вселена, пеейки духовни песни, защото днес е тържество свещено - пренасяне на честните и многоцелебни мощи на светителя и Чудотвореца Николай...
Святото дете - духовник на вековете
Йоан е винаги там, той с благообразния Йосиф и Никодим носи Тялото Христово, събира Кръвта Божия в чашата на сърцето си, помазва Христос с миро, зачевайки цялото свято свещенство на Църквата, даруващо Бог на света.
Похвално слово за Кирил Философ
Кой език ще може да разкаже подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Бог създаде тези уста по-светла от светлината, за да просвети помрачените от греховна измама. Чрез тях Бог обогати с благоразумие много народи...
Какво се случва в центъра
"Светлина и приятелство" - финална изложба на майсторския клас по фотография за младежи
На 23 ноември в Голямата зала на храм „Св. Архангел Михаил“ беше открита изложбата с фотографии на участниците в майсторския клас „Вярата на фокус" под наслова тази година „Светлина и приятелство“, с ръководител Мария Тодорова.
Приключи Младежкия ораторски форум "Св. Климент Охридски" - 2025
На 17 ноември приключи единадесетото издание на Младежкия ораторски форум „Свети Климент Охридски“ със задължителна тема тази година: "Значението на Покръстването на българите за българската история". Темата е посветена на 1160 годишнина от приемането на християнството от св. Цар Борис I и...
Ораторски форум "Св. Климент Охридски" - 2025
На 22 октомври в Голямата зала на Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ започна единадесетото издание на Ораторския форум „Св. Климент Охридски“.
Нашата вяра
Преполовение - празникът на Божията премъдрост (1 част)
Преполовение - празникът на Божията премъдрост (2 част)
Култура
„Ти смекчи за нас, Господи, мъките на смъртта”
Съпътстващи духовни и културни събития при участието на византийски хор „Мелодесос“ на остров Корфу
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Събития
Държавникът, който издигна България извън рамките на земното съществуване
Награждаване на националния конкурс „Българските архитектурни паметници в макети“ - 2026
Неделя Кръстопоклонна в Керкира – съслужение на българско и гръцко духовенство
Какво се случва в центъра
Поклонническо пътуване до Южното Черноморие – финал на младежкия лагер „Небесни деца“
"Светлина и приятелство" - финална изложба на майсторския клас по фотография за младежи
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Христос Воскресе!“ - нова детска книга, издание на сестринството на Клисурския манастир
Излезе от печат книжката „Акатист към Пресвета Богородица Скоропослушница“
Великден
Аз съм вашето Утре, от днес до края на времената
Защо мироносиците узнават първи вестта за Христовото възкресение
