Богословието като дар и опит. Свети Григорий Палама

Откъс от доклада „Богословието като наука и дар” на известния православен йерарх и богослов митрополит Йеротей (Влахос), изнесен в Московската духовна академия на 20.09.2009 г.

През 14 в. на Църквата ѝ се наложило да се сблъска с много трудно разрешим проблем, тъй като за първи път в Православния Изток се появило схоластическото западно богословие. Когато някой не богословства съгласно своя опит, той разсъждава за истината, за Бога, смесва философия и фантазия и в резултат изпада в агностицизъм (Бог е абсолютно неизвестен и непознаваем – бел. на прев.) и безбожие. Тази опасност се наблюдавала в този период в Константинопол и Солун.

Св. Григорий Палама станал велик богослов, тъй като той видял Бога и познал Неговата слава и с помощта на тези две духовни предпоставки отразил ереста на Варлаам.

Св. Филотей Кокин в съставената от него биография за св. Григорий ни съобщава за целия му исихастки живот, започвайки от детска възраст, когато той живеел в двореца, а също и за подвижническия му живот на Света Гора. Именно там в началото на своя монашески живот постоянно се молел с молитвата: „Господи, просвети моя мрак”[1]. Той живял подвижнически с „преизобилно”[2] умно безмълвие, извършвал тайно непрестанната умна молитва в духа и се удостоил с много дарования, служил на Този, Който вижда на тайно[3]. Св. Григорий получил много откровения, като явяването на ев. Йоан Богослов и Богородица, обаче най-вече виждал нетварната Светлина, Царството Небесно, тъй като това видение е непосредствено съединение, обожение, и тези, които го достигат, придобиват крайна любов и божествено уподобяване и най-вече „неотслабващо богословие чрез непрестанната молитва и умното безмълвие, смирение и плач”[4]. Тук съзерцанието се съединява с обожението и с „високото, неотслабващо богословие”. Св. Григорий често виждал Божествената Светлина[5], това е и причината, поради която той постоянно в своите текстове говори за нетварната Светлина на Божеството.

Характерно е едно видение, за което той разказал на своя приятел и ученик Доротей, описано от св. Филотей.

Пребивавайки в свещено безмълвие и молитва, в сянката на съня, той видял, че държи в ръка съсъд, пълен с мляко. То започнало да се излива от съда и да се превръща в благоуханно вино, което се стичало по одеждите и ръцете му, изпълвайки всичко с благоухание. Тогава се появил някакъв достославен Мъж, изпълнен със светлина, и му казал да покаже това питие и на други и да не го оставя да се излива напразно. Несъмнено тук нравственото слово се превръща в богословско, става очевидно, че св. Григорий получил дара на богословието. Когато светият изявил своето безсилие да извърши това дело, защото нямало хора, които да обичат такива богословски слова, божественият Мъж го подбудил да направи нужното и да остави на Бога да устрои нещата. След като явилият се Мъж изчезнал, повествува сам св. Григорий Палама: „аз, отхвърляйки тази сянка на съня, цялата нощ и част от деня престоях там, целият просвещаван богато от Божествената светлина”[6].

Това свидетелство се явява важно, тъй като показва, че боговидецът може в продължение на дълго време да е в Светлината и да е просвещаван от нея. Такъв духовен опит превръща нравственото слово в богословско. Действително след този богооткровен опит, св. Григорий написал своето първо слово, посветено на преп. Петър Атонски, в което той описал ценността на жителството на атонския монах, след това написал своята беседа за Въведение в храма на Божията Майка, където Богородица се представя като пример за исихаста и преимуществено за богослова.

В един свой текст св. Григорий, говорейки за богословието, го отъждествява със съзерцанието на Бога, той пише: „Съществува и за Бога и за Неговото учение знание, съзерцание, което ние наричаме богословие”[7]. Отъждествява се знанието на догматите със съзерцанието на Бога и богословието. Богомъдри богослови са тези, „които по-горе от ума са беседвали с Бога” и тези „които богорадостно са се научили и богоподражателно са научили нас”[8].

На друго място той описва разликата между богословите, които са боговидци, и тези, които богословстват отрицателно. Богословстващите отрицателно богословстват „от невиждане”, но светиите богословстват въз основата на това, „което е повече от виждането”, „изживявайки някакво грабване, но не разсъждавайки”[9]. Говорейки за Грегора, приятел и привърженик на Варлаам, когото представяли за богослов, без обаче да има личен опит от Бога, той пише, че последният е ръкоположен от своето собствено писане „и е самочинен учител, поради което се явява повече лъжеучител, отколкото учител”[10]. Богослови са тези, които са видели Бога в Светлина, а самозваните учители учат от своя ум и своята фантазия.

Важно е това, което св. Григорий учи, че нямащите действително знание за Бога от опит, в действителност са безбожници. Казаното е в смисъл, че те разсъждават и говорят за този Бог, който не съществува. По този начин те нямат познание за истинния Бог, а за Бога на разсъдъка и фантазията, който е и несъществуващ.

В посланието към монах Дионисий се описват три вида безбожие. 1-ият – е многовидната ерес на елинстващите, от които Варлаам е получил своите идеи и съответно ги е предал на Акиндин, утвърждавайки, че Божествената енергия не се отличава от Неговата същност. 2-ият вид – това е „многообразната измама на еретиците”, които не се отличават от безбожниците, тъй като имат лъжовна представа за Бога, към тях също се отнасят Варлаам и Акиндин, защото разделят единия Бог на тварно и нетварно. 3-ият вид безбожие е, когато някой не излага учение за Бога поради неблагочестиво благочестие, тъй като не иска да възпява Бога по този начин, понеже тези учения превъзхождат разбирането на мнозина. Тук няма стремеж към обяснение на богословието на светите Отци на тези, които не го познават, а отхвърлянето му под предлог, че това са велики и високи понятия за ума и не са лесни за приемане от болшинството и не всеки може без труд и с лекота да постигне всичко това[11].

(вж. цялата статия - ТУК и ТУК)
източник: pravoslaven-sviat.org// www.bogoslov.ru
Още по теманта – ТУК – "За богословието на Свети Григорий Палама" – беседа с доц. Мариян Стоядинов от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"
__________________________

1 - ΦιλοθέουΚοκκίνου. ΒίοςΓρηγορίου Παλαμᾶ. ΕΠΕ. Θεσσαλονίκη, 1984. Σ. 80-82.
2 - Ibid. Σ. 86.
3 - Ibid. Σ. 90.
4 - Ibid. Σ. 122.
5 - Ibid. Σ. 138.
6 - Ibid. Σ. 142-144.
7 - Γρηγορίου Παλαμᾶ. Ἒργα 4. ΕΠΕ. Σ. 182.
8 - Γρηγορίου Παλαμᾶ. Συγγράμματα. Ἒκδ. Χρήστου Α΄. Σ. 258.
9 - Γρηγορίου Παλαμᾶ. Ἒργα 2. ΕΠΕ. Σ. 458-460
10 - Γρηγορίου Παλαμᾶ. Συγγράμματα. Ἒκδ. Χρήστου Δ΄. Σ. 275.
11 - Γρηγορίου Παλαμᾶ. Ἒργα 4. ΕΠΕ. Σ. 404 κ.ἑξ.