Алтернатива, юни 2019

Излезе от печат юнският брой на „Алтернатива”. Темата насочва вниманието ни към нас самите – съвременните Христови съработници. Дали сме такива, или успяваме и в това да вложим свое, по-удобно, значение? За това разсъждава в колонката на броя и редакторът на изданието Явор Георгиев:

Юни месец е изпълнен с празници, които са знакови за християнина: Възнесение Господне, Петдесетница, Свети Дух, Неделята на всички светии, честваме и първовърховните апостоли Петър и Павел. Това са основополагащи празници за Църквата, можем да кажем – празнуваме нейния рожден ден, изпращането на Утешителя на земята, третото лице на Света Троица, Светия Дух; величаем нейните архитекти, апостолите, и нейните работници, светиите. Това е някакъв повод за самочувствие, за гордост, че можем да се наречем християни. Та нали именно за тези, които са повярвали и приели Христос за Спасител, в Евангелието се казва: „Вие сте солта на земята” (Мат. 5:13). На практика обаче ние не винаги успяваме да се почувстваме радостни и щастливи от този факт. Съществуват две опасности, в които изпадаме, които допринасят за това – липсата на смирение и „обезсоляването”. Гордостта от това, че се наричаме християни, подменяме с горделивостта на православния триумфализъм. Започваме да се чувстваме „най” във всяко едно отношение на вярата, като дори и в думите, че се чувстваме „най-грешни” се прокрадва лукавата горделивост. Стигаме дотам, че изземваме правото на Христос, и ние определяме „кой ще отиде в рая и кой в ада”. Започваме да се занимаваме и да се грижим за спасението на другите повече отколкото за своето собствено. Но един светец ни казва: „Спаси първом себе си и после хиляди около тебе ще се спасят”.

Много често „услужливо” забравяме, че стихът в Евангелието има и продължение: „Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.” (Мат 5:13). Това означава, че нашата връзка с Господа, нашата вяра, заради която сме наречени „сол на земята”, е динамична. И тя се определя от това, каква любов сме придобили към Христос и ближните. Апостол Павел констатира: „щом любов нямам, нищо не съм” (1Кор.13:2). Христос иска и ни е дал всички предпоставки да сме „солта на земята”, и само от нас зависи, дали това ще стане.

В броя ще може да прочетете статии от архимандрит Емилиан, протопрезвитер Николаос Лудовикос, свещениците Андрей Ткачов, Михаил Желтов и Сергий Круглов, от Теодора Димова, както и интервю с известният учител по физика Теодосий Теодосиев – Тео.

Можете да закупите списанието от книжарницата в Духовно-просветния център или в някой от варненските храмове.